Копелето на сатаната

Автор: Михай Золтан Над

Коментари: 0

Брой страници 192
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 236 грама
Размери 13x20
ISBN 9789548689762
Баркод 9789548689762
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 11.00 лв.

Михай Золтан Над (1949, Надбакта – Закарпатска област, Украйна) е редактор на първото следвоенно унгароезично списание за литература в Закарпатието и дългогодишен редактор на закарпатското списание „Заедно”. От 1995 г. е писател на свободна практика. За романа си „Копелето на сатаната“ (2000), отличен като книга на годината през 2001 г., авторът получава престижната награда „Атила Йожеф“ (2005). Книгата е драматизирана като радиопиеса, играе се и на театрална сцена. Носител на наградите „За унгарското изкуство“ (2015), „Рицар на унгарската култура“ (2007), „Почетен медал Пал Телеки“ (2006) и наградата за литература и култура „Вилмош Ковач“ (2004), член на Унгарската академия на изкуствата.
Автор на книгите: „На нова звезда“ (2003), „В магията на нещата“ (1983, стихове); „Сенчеста долина“ (2013), „Бяла черница“ (1988, разкази); роман-поема (трилогия) „Далеч е още здрачът“ (2008), „Угасваща светлина“ (2010), „Отвъд светлините“ (2012) и др.

Животът е изречение – не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои – унгарци, ту от руснаци. Естер е унгарка и не иска нищо по-различно от всички момичета на нейната възраст – да обича и да бъде обичана. Само че живее във време и на място, където животът е разцепен като от гръм: насилие срещу достойнство, позор срещу невинност. Ще успее ли Естер Тот да удържи, да съедини двете половини на своя живот: опозореното си тяло, в което са хвърлили семето си омразните, и душата, населявана от любимия? Границите, които преминават през хората, по-лесни ли са за пресичане от границите, които войните чертаят? Може ли едно копеле на Сатаната да донесе нещо друго освен срам и себеомраза? Животът е изречение – понякога то завършва с многоточие.
Нели Димова

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

 „Животът е изречение - не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение. Защото тя описва един живот...”.

Копелето на Сатаната“ на ИК „Ерго“ започва с малка буква, а единствената точка тук е в края на книгата.
Целият разказ е едно дълго изречение, вопъл от болка, молба за милост и приемане на непосилната действителост от унгарката Естер Тот. Тук вътре е нейният живот, а годината е 1944. Мястото е едно селце, забравено от Бога. Началото е път. Пътят, който трябва да отведе Естер до баща ѝ и брат ѝ, за да им остави храна, но намира вратата към ада.
Естер е брутално изнасилена от петима войници, след това захвърлена на студа. Решена е да умре. Но тя все пак оцелява през най-черната нощ в живота си, скрита в копа сено. И потъва в най-красивия сън, търсейки покой.

по-важно от всичко за тялото ми беше отмората,
пълният покой ми беше почти приятен, както и тишината, нарушавана само сегиз-тогиз от църкането на щъкащите мишки, не ме беше грижа за тях, заспах,
в онази нощ сънувах най-хубавия си сън, там, в онази мизерна дупка,
летях над прекрасно зелено поле и поток с бистра
вода, дланите ми бяха криле, едва ги помръднах, и вече
летях, носех се над короните на дърветата, издигнах се, небето синееше мирно и кротко, само тук-там се белееше някое малко облаче, бях сама, бях щастлива, сетне всичко стана странно, видях се да тичам долу по полския път към дома, прахта се надигаше между пръстите на краката ми, бях облечена с розова рокличка, в косите ми венец от синчец, в ръцете ми овързано с връв гърненце, носех на баща си качамак за обяд, а сега пък лъжицата похлопваше весело в празната съдинка, претичах по моста, момчетата, ловящи змиорки в потока, ме замериха с голяма пъстрозеленикава жаба, тя пльосна далеч зад гърба ми в прахта, със звънлив смях се затичах напред, изчезнах от собствения си поглед, отново бях сама във високото, като щъркел кръжах над полето, чудно беше това леко полюшване,

Но най-страшното предстои. Защото Естер забременява и след редица неуспешни опити да абортира, тя ражда. Отхвърлена и заклеймена, тя не спира да бъде навестявана от злото. Удар след удар.

Михай Золтан Над майсторски представя чрез образа на героинята си съдбите на малките, обикновени хора в онези години на нечовечност. Ясни и точни думи, кратки описания, които не казват всичко, а се сдържат, за да може болката на човека да се усети повече. И всичко разказано като стих, изпято като песен.
Докато Естер върши ежедневните си задължения. Докато се опитва да убие копелето, което носи. Докато баща ѝ я спасява. Докато тя разказва за дълбоката си душевна болка, за любовта си, за мечтите и надеждите си.
Сякаш песен се лее, когато се върши и добро, и зло.
За да дойде онзи момент на пречистване.

Силна книга, която влиза в списъка на онези, които си струва човек да прочете!

Любина Йорданова, Хеликон Русе