Чета книгите на Борис Акунин от 2003 г.- тогава участвах като статист-руски войник във филма "Турски гамбит"-по едноименния му роман. Има събрана много житейска мъдрост в тях!
Смърт на брудершафт: Странен човек. Победен гръм да се раздава
Автор: Борис Акунин
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Еднорог |
| Преводач | Денис Коробко |
| Брой страници | 350 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 284 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789543651658 |
| Баркод | 9789543651658 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Двете велики империи, Германия и Русия, се изправят една срещу друга, войната е в ход, разузнаването и контраразузнаването са в не по-малко ожесточен конфликт от онзи по фронтовете. В „Странен човек” Майор Йозеф фон Теофелс е натоварен с тежка задача – компрометирането на самия ръководител на руското контраразузнаване. Изобретателният му ум го отвежда в салоните на петербургската аристокрация, където той може да нанесе своя удар, а любовта на една жена му отваря път към заветната цел. Срещата с Распутин е изгодна, но и озадачаваща – възможно ли е тук да има нещо, което здравият разум да не може да обясни? Распутин – вечната загадка! Свят човек ли е той или шарлатанин, Божи пратеник или интригант, повличащ Русия към бездната?
В шестия роман от поредицата, наречен “Победен гръм да се раздава!”, подпоручик Алексей Романов вече си е създал име на опитен и съобразителен служител на контраразузнаването и твърдо вярва, че преживяното през изминалите години е вкаменило сърцето му, че нищо вече не може да го трогне и изненада. Когато от Главната квартира му възлагат задача, свързана със секретната подготовка на голямо руско настъпление по един от фронтовете, той тръгва със съзнанието, че от неговата съобразителност зависи изходът на гигантска операция...
Не веднъж съм изказвал своята симпатия към прекрасните преводи на Денис Коробко и изд. Еднорог затова, че превеждат и издават Акунин. Днес си я закупих - очаквах и бъдещите части от поредицата.
Уикендът ми ще бъде прекрасен заедно с Акунин!
Николай Узунов
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Грузинският писател Григорий Шалвович Чхартишвили известен повече с псевдонима си Борис Акунин се представя на българските си читатели с петия и шестия си „филм“ от поредицата киноромани „Смърт на брудершафт“ - „Странен човек“ и „Победен гръм да се раздава!“, обединени в едно книжно тяло от издателство Еднорог. Серията романи ни представя приключенията на руски и немски шпиони, разузвавачи и контраразузнавачи от Първата световна война – руския студент и войник Алексей Романов и немския супершпионин Йозеф фон Tеофелс. Цялата поредица се състои от десет книги, съдържащи по два „филма“, като всяка една от книгите е издържана в естетиката на различен кинематографичен жанр – комедия, трагедия, мелодрама, екшън, мистерия. Романите са илюстрирани с множество „стоп-кадри“, които крият съществена част от посланието на произведението. Така например на корицата на „Странен човек“ е изобразена загадъчната и спорна личност на Григорий Распутин. За неговото влияние върху царското семейство и за неговото убийство са изписани десетки книги, за едни той е авторитет, за други спекулант и мошеник, така или иначе, личността му е оставила отпечатък в руската история от началото на кървавия 20. век. В „Странен човек” майор Йозеф фон Теофелс е натоварен с трудната задача да компрометира на ръководителя на руското контраразузнаване. Неговият изобретателен му ум го отвежда в салоните на петербургските аристократи, където той може да нанесе своя удар по-лесно. Пътят към желаната цел му се отваря и от любовта на една жена. Срещата му с Распутин е изгодна, но и неразгадаема – възможно ли е тук да има нещо, което здравият разум да не може да обясни? И немският шпионин си задава въпроса, занимавал не едно съзнание. Свят човек ли е Распутин или интригант, който ще завлече Русия към пропастта? В шестия роман, част от третата книга, наречен „Победен гръм да се раздава!“, подпоручик Алексей Романов вече си е създал име на интелигентен служител на контраразузнаването. Той е убеден, че преживяното през изминалите години е калило личността му, че нищо вече не може да го изненада. Когато от Главната квартира му възлагат мисия, свързана със секретната подготовка на голямо руско настъпление по един от фронтовете, Альоша тръгва със съзнанието, че от него зависи изходът на цялата операция. Любителите на приключенията няма да се разочароват и от тези две серии на „Смърт на брудершафт“, очакваме и следващите „филми“ на талантливия и неуморим Борис Акунин.
от Хеликон
Без съмнение явлението в съвременната руска литература от последните две години е Борис Акунин.
Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".
През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.
Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.
В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"
Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията \"интелектуален бестселър\", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. \"Азазел\", първият роман, подписан с името \"Борис Акунин\", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, \"водевилни\" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, \"сериозен\" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в \"чиновник за специални поръчения\", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, \"херметичен\" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на \"Иностранная литература\". \"Акунин\" всъщност на японски значело \"злодей\".
През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите \"Пелагия и Белия булдог\" и \"Пелагия и Черния Монах\" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.
Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. \"Akunin - това вече е един своеобразен \"Газпром\", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература\" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.
В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много \"по-постмодерни\" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, \"вживяването\" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.
Боян Станчев, \"За явлението Борис Акунин\"
