Димо Казасов е роден в Трявна на 17 септември 1886 г. Завършва гимназия в Русе (1904), а право в Софийския университет (1918). Български общественик, юрист, журналист и общественик.

От 1902 г. е член на БРСДП; 1903–1926 г. – на БРСДП (широки социалисти); 1927–1934 г. – на „Звено“. През 1934 г. става член на „Народното социално движение“, а от 1943 г. е член на „Националния комитет на ОФ“.

Министър на железниците, пощите и телеграфите (1923–1924); министър на пропагандата (1944–1945); министър на информацията и изкуствата (1944–1947).

Автор на редица мемоарни книги (32 с общ обем 6500 страници). Между тях се откроява „Бурни години. 1918–1944“ (1949), която също излиза в издателство „Изток-Запад“.

Димо Казасов е политик, който не се радва на еднозначна оценка както от страна на своите съвременници, така и от изследователи до днешни дни.