Меко казано. Копче за сън

Автор: Валери Петров

Коментари: 1

Издател Пан
Брой страници 80
Година на издаване 2015
Корици твърди
Език български
Тегло 422 грама
Размери 17x23
ISBN 9789546605702
Баркод 9789546605702
Категории Съвременни български детски автори, Българска детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

Валери Петров е автор на едни от най-обичаните детски приказки – „Бяла приказка“, „Копче за сън“, „Меко казано“, „В лунната стая“, „Пук“. Те са събрани в един сборник – „Пет приказки“, през 1986 г. Въпреки че всяка от тях е изпълнена с нежна доброта и вълшебство, най-популярни си остават „Меко казано“ и „Копче за сън“.

Ключови думи: Българска детска класика, Открадни време за четене, Отдай се на четене

от Анонимен / дата: 20 сеп 2020

Много хубава книга!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003).

Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.

Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север“. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.