Вилхелм Буш е всепризнат майстор както на хумористични рисунки, така и на закачливи текстове към тях. Затруднението при това двуезично издание обаче идва от това, че историйките са писани в мерена неч, като стъпката не винаги е равномерна. Затова тук при римуването на места е следвана оригиналната стихотворна стъпка.
Старите преводи не отговарят на условието за двуезичност: този от 1968 г. (на Димитър Стоевски) е прекалено разтеглен, за да се обхване пълният немски текст; по-новият пък, от 1983 и 1988 г. (на Марко Ганчев) явно е имал за цел да се нагодят римите на български, без особен оглед на авторовата идея.
Изданието предлага максимално приближен до немския текст превод, граничещ с буквалния. Използвани са и някои по-съвременни лексикални форми, за да бъде спазено най-вече цялостното усещане при прочита, макар с цената на не дотам важни пропуски.