Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототиповете на т.нар. „разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се „писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу „новата класа" -комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията.

Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди поколението на Буковски. Този румънски пролетарий от покрайнините на Браила, прочул се като изключително надарен белетрист и смел публицист, успява преди всички да види и полицейския произвол, и ужасните сибирски концлагери, и цялото безправие на „най-хуманната система", и то още на десетата година от установяването й, докато мнозина западни интелектуалци като сър Джордж Бърнард Шоу или Хърбърт Уелс, са възхитени от „разцвета на демокрацията" в Страната на съветите и от „мъдростта" на вожда сифилитик Ленин. А Панаит Истрати е сред първите, които прозряха жестоката истина за комунизма - за тази доктрина, която осакати, може би безвъзвратно, и нас, българите (а между двете войни той е бил доста популярен сред нашите читатели с белетристичните си творби: „Кира Киралина", „Кодин", „Хайдути", „Чичо Ангел". След Девети е сред инкриминираните от комунистическата цензура автори!).

Дори само заради това не можем да го забравим.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Ключови думи: Балкански корени