Бедност и богатство
Този, който, което има и няма
и всичко поравно цени,
той в богатството беден е,
а в своята бедност богат.
С мълчание се изрича
Човече, искаш ли да изречеш, какво е вечността,
тогава първо трябва, говоренето да забравиш.
Същинският човек
Същинският човек е като вечност,
която да промени, нещо външно не може.
Ти сам си си затвор
Светът не те държи, не ти е виновен светът,
единствено и само ти държиш се във плен.
Към изгрева гледай
Ако искаш да видиш, на слънцето светлината,
то към изгрева свойто лице обърни.
Случайност и същност
Същностен е нужно ти да си, човече!
Тъй като, когато изчезне светът,
тогава свършва на случайността пътят,
а същността продължава да бъде.
Ти самият си всички неща
От какво се нуждаеш, че искаш? Самият ти, сам можеш
да бъдеш небе и земя и хиляди ангели.
Смирение е нужно
Надолу добре погледни!
От мълнията на Времето бягаш,
а какво ще правиш, когато, на Вечността
мълнията съзреш?!
Ангелус Силезиус, Извадки от Книга II.
Херувимският странник или Афоризми и рими, за напътствие в Божието съзерцание Т.1
Автор: Йоханес Ангелус Силезиус
| Издател | ФРУВЕГ-ПЗП |
| Преводач | Николай Стефанов |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 209 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9789548245227 |
| Баркод | 9789548245227 |
| Категории | Религия, Хуманитарни науки, Книги |
„...Когато човек е стигнал до такава съвършена еднаквост с Бога, че е станал един дух и едно с Него, и в Христа е постигнал цялото качество да бъде дете на Бога и Божи син, тогава е толкова велик, толкова богат, мъдър и могъщ, колкото е Бог, и Бог не прави нищо без такъв един човек, защото Той е едно с него. Той му показва цялата Си слава и богатства и нищо в цялата му къща не e вече скрито...
Тези кратки стихове – рими, се дадоха на автора да ги напише за недълго време, най-често без много и мъчително размишление, като идваха направо от произхода на всяко добро и само от Него; така авторът написа първата книга на Странника за четири дена; нека така да остане и на читателя да бъде насърчение сам да търси скрития в себе си Бог и святата Му мъдрост и да види лицето Му със собствените си очи. Но там, където разумът намира повод за съмнение или нещо му е твърде тъмно, нека тогава прочете и си припомни. Нека читателят да продължи да размишлява и живее в съзерцание на Божиите чудеса с неподправена любов и за великата слава Божия, като се подчинява Нему.”
Издадено в Силезия на седми август 1674 г.
Йохан Шефлер (Ангелус Силезиус)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
