от Стария Люк / дата: 29 апр 2015

Преди две години прочетох книгата „Кан Тервел – кошмарът на халифата“ на Емил Димитров и когато видях в книжарница „Хеликон“ новата му книга „Стълбата на светлината“ не се покол***х да я закупя веднага. И не си спомням заради друга книга да съм си зарязвал ежедневните занимания, за да мога да я прочета максимално бързо. Обикновено книги с такава големина чета за 15-20 дни, но тая прочетох за два дни и половина.
Както и в първата книга на автора, се набива в очи задълбочената предварителна подготовка, изразяваща се в изучаване на огромно количество източници, отнасящи се до историята, географските ширини и обичаите на населението, живеещо по тези географски ширини в древните библейски времена.
Като резултат от умението на автора да съчетава историческите факти с художествената измислица и богатото му въображение, се е получил един увлекателен, четящ се на „един дъх“ роман.
Освен удоволствието, което изпитвах докато го четях, аз обогатих знанията си по географията на земите между реките Тигър и Ефрат, а също така и начина на живот, обичаите и религията на древните народи, които са живели по тия места.
Съвременните ръководители, управляващи големи групи хора, могат да извлекат поука относно работата с тях. Главния герой, Зиези, казва: „Хората могат да се управляват и с добро, не само със сила.“ И още: „Мен не ми трябват роби, предпочитам приятелите.“ Но главното достойнство на романа е, че подтиква хората да се стремят към интелектуално и духовно извисяване, към усвояване на все повече и повече знания, които са основата за повишаване качеството на живота и обществените отношения. „Пътят към знанието е нескончаемо изкачване на една безкрайна стълба и всяко ново стъпало ще открива нови възможности за благоденствие.“ – казва главния герой.
Не е ли тоя роман необходимата искра, която да възпламени нашето тънещо в безпросветност, простащина и мизерия общество, за промяна на тенденцията от подценяване на образоваността на народа ни и основно на младежта, /До кога ще уча?/, към изграждане на потребност за знания и духовно извисяване?
Най-искрено препоръчвам на всеки любител на историческата и художествена литература да прочете тази книга.
Приятно четене!

от Иван Георгиев / дата: 06 мар 2015

Определено интересна книга. Може би най-краткото определение е странна книга. Увлекателно и любопитно четиво, но не е роман в класическия смисъл на думата. Разказана е историята за възникването на човешката цивилизация в Междуречието, естествено през погледа автора и с някой неща не съм съгласен, но многото факти и логически разсъждения ме карат сериозно да се замисля какво наистина знаем за нас самите и къде е истината. Замислих се и какво е най-важното на този свят и съм склонен да се съглася с автора, че по-важно е да сме добри и да се обичаме, а не непрекъснато да мислим за материалното. Нали, всъщност, това са ни учили Христос и Мохамед, Буда и Конфуции, Дънов и другите Велики Учители, на които е посветена книгата. В повествованието са използвани и фентъзи елементи, което прави книгата още по – занимателна и интересна за четене. Препоръчвам я искрено на всички, които се интесуват от най-древната история.

от Емил Димитров / дата: 26 яну 2015

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред Вас е новата ми книга – „Стълбата на светлината”, написана с огромното желание да представи на читателската аудитория една история за възникването на съвременната човешка цивилизация.
По тази тема е писано много, съществуват различни теории за източниците на фундаменталните знания – често твърде противоречащи си едни с други, и читателят сам избира кое според него е най-логичното и реалистичното. Част от теориите са широко известни, други – не толкова и целта, която си поставих с написването на романа, бе преразказването на популярен език именно на вторите. Затова читателите ще срещнат на страниците на романа постулати от теорията на Елена Блаватская и нейната „Тайна доктрина”, преплетени с учението на Учителя Петър Дънов, ще се запознаят с основата на най-древната религия на света – Бон, или Бонпо, и нейния създател, и всичко това – на фона на съвременното разбиране за Бог и неговото значение за човека.
На страниците на романа ще срещнете описания на едни от най-старите градове в света - Мохенджо-Даро и Мархаши, Ур, Вавилон и редица други, изготвени на базата на данните от археологическите разкопки. Ще прочетете истории за живота на хората в древни страни като Арата и Елам, Акад и Шумер, създали демократичните правила за управление на държавата; първите писани закони в човешката история и публичните съдебни процеси; развили процъфтяващи общества преди около 5 000 години. Там е възникнала и астрономията като наука, а чрез нея – календара и отмерването на времето, като древните мъдреци са разделили денонощието на 12 часа. В Междуречието и днешна Индия се поставят основите и на астрологията, аритметиката, геометрията и други науки.
В романа са представени пред Вас реални исторически личности от зората на човешката цивилизация – като лугал Мескаламдуг, основал първата династия във великия Ур и поставил основите на процъфтяването на Шумер през следващите векове; като властолюбивите баща и син лугал Енм***рагеси и лугал Ага, владетелите на Киш, водили поредица от войни с Ур и Вавилон, с Урук и Ларса, разорили Елам и Арата, и накрая победени от великия Гилгамеш.
Опитах се да Ви разкажа и за възникването на човешкото познание и ролята на Великите Учители в развитието на човешката цивилизация, а кои са те – ще разберете от страниците на романа. Убеден съм, че знанието е светлина, и затова един от героите ми казва: ”Пътят към него е нескончаемо изкачване на една безкрайна стълба и всяко ново стъпало ще открива нови възможности за благоденствие.”
Приятно четене!
Емил Димитров