Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил?
Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл такова животно нема. Прав ли е бил нашенецът да отрицава неотричимото, не знам. Знам, че аз многажди питах с недоумение какъв ще да е бил Песоа, чийто земен преход издава невзрачно битие.
Циклопското поетическо дело на Фернандо Песоа кара пописващ да да се преценява въз основа на своите напънчета в същото поприще като муха до слон. И да се пита какво правя аз?