Острова – на залива закрила,
строга и любовна светлина.
Не скалите – неговата сила -
вашите човешки имена.
И света когато акустира в
пристаните на града – помни
всичко туй което не умира
и живее в кратките ни дни.
Тук между небето и водата
по-солена от сълза вода
всички ни сродява – свободата -
Вашата прекрасна свобода.
(Христо Фотев)
Морето, най-голямото събитие
Автор: Христо Фотев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Прозорец |
| Брой страници | 152 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 155 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789547338227 |
| Баркод | 9789547338227 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
ИК "Прозорец" публикува избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете:
„Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.
Но българин. И жител
на Бургас”.
МОРЕТО
Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо.
Тихо.
Тихо -
снежинките засипаха сърцето ми.
Сърцето ми, по-пусто от градините
на София, напълно изоставени
от скитници, мечтатели и влюбени
(Умираше засипано сърцето ми.)
И моята носталгия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: приятелю,
не вярвай, че морето е измислица.
Морето съществува - и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.
................................................................
(Христо Фотев)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом \"Украса\", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър \"А. Будевска\" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах \"Море\" (от 1990).
Още в първите книги на Фотев - \"Баладично пътуване\", \"Лирика\". \"Сантиментални посвещения\", \"Пристанище\" и др. баладично-романтичното се налага като основна емоционална и художествена доминанта в поетическия му стил. Една от централните и най-плодотворни теми в творчеството му е морето, възприето не самоцелно-пейзажно, а в многообразието на неговата символика. Поезията на Фотев е подчертано лирична, с непоказен, вътрешен драматизъм. Присъща й е тихата тоналност, приглушената, но мелодична реч. Поетът търси отговор на някои от най-важните за съвременната душевност нравствени дилеми. За поетичното му световъзприемане е характерно движението - във времето и пространството, назад - към детството, и нагоре - към зрелостта. Чувствителен и раним, лирическият субект възприема любовта като най-истинското измерение на живота, смисъл на човешкия път през битието. В природата търси загадката на живота, мярката на духа, метафората на вечния стремеж към съвършенство. По-късните и някои от последните книги на Фотев - \"Обещание за поезия\", \"Литургия за делфини\", \"Венецианска нощ\" и др., задълбочават съзерцателността, вглъбеността на поетическия натюрел, като същевременно разширяват тематичния и жанровия обсег на художествените търсения.
Още в първите книги на Фотев - \"Баладично пътуване\", \"Лирика\". \"Сантиментални посвещения\", \"Пристанище\" и др. баладично-романтичното се налага като основна емоционална и художествена доминанта в поетическия му стил. Една от централните и най-плодотворни теми в творчеството му е морето, възприето не самоцелно-пейзажно, а в многообразието на неговата символика. Поезията на Фотев е подчертано лирична, с непоказен, вътрешен драматизъм. Присъща й е тихата тоналност, приглушената, но мелодична реч. Поетът търси отговор на някои от най-важните за съвременната душевност нравствени дилеми. За поетичното му световъзприемане е характерно движението - във времето и пространството, назад - към детството, и нагоре - към зрелостта. Чувствителен и раним, лирическият субект възприема любовта като най-истинското измерение на живота, смисъл на човешкия път през битието. В природата търси загадката на живота, мярката на духа, метафората на вечния стремеж към съвършенство. По-късните и някои от последните книги на Фотев - \"Обещание за поезия\", \"Литургия за делфини\", \"Венецианска нощ\" и др., задълбочават съзерцателността, вглъбеността на поетическия натюрел, като същевременно разширяват тематичния и жанровия обсег на художествените търсения.
