Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за „гласа народен“ като „глас Божи“. Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата.