Боже, защо Господ лъже?

Автор: Нидал Алгафари

Коментари: 34

Издател Джуниър-Партнърс-ЕООД
Брой страници 432
Година на издаване 2014
Корици твърди
Език български
Тегло 858 грама
Размери 14x21
ISBN 9786199015834
Баркод 9786199015834
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

В романа описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние - човеците - можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите!
Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо! Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, "духовници", патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва. Създадоха му ангелска, дяволска и църковна йерархии за надзор над нас - душите, облечени в тела. Дадоха си един на друг ключовете от рая и тефтера за праведност и греховност и правото те да решават кой къде ще отиде от човеците, след края на земния си път! А ние от тях имаме нужда! В книгата ми Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ!

Ключови думи: Промо -20%

от 777 / дата: 08 авг 2019

Коментарът е изтрит от администратор.

от Дент / дата: 03 мар 2019

"не съди, за да не бъдеш съден, но има и друга "не участвайте в делата, които принадлежат на тъмнината и които не носят нищо добро, а напротив разобличавайте ги."

от Станислав Мирчев / дата: 29 окт 2018

Велика книга! От както я прочетох осъзнах - Луцифер е нашия бог!

от Тони / дата: 15 окт 2017

Лесно е да обичаш Бог и Господ. Молиш ги и се надяваш да получиш желаното. Ако се случи, благодариш, ако не се случи...следващият път и така подхранваш вярата, а вярата и надеждата са необходими там, където липсва знание, наблюдение и разбиране. Лесно е да обичаш нещо, което го няма около теб. Но да изпълниш заръките на този, когото обичаш, май е непосилно. "Обичай ближния, както обичаш себе си". Дали някой от тези, които се кълнат в любов към това, което самите те не разбират, обичат съседите и колегите си, така както обичат себе си? Кой е по "грешен" - този който не вярва, че Бог е това, което се проповядва че е, или този, който се кълне в любов към Бога, но не спазва заповедите му? Тези, които злословят срещу автора, който им е ближен, какви са и защо съдят, или са забравили и другата заповед: "не съди, за да не бъдеш съден"?

от Пламен Петров / дата: 03 дек 2016

Прочетох книгата в началото със съмнение, а после с огромно удоволствие. Толкова прекрасно е описана любовта от различни страни. И тия наши обичаи забравени, а важни за самоопределението ни като народ с една от най-великите истории в света. Кому е необходимо толкова да се задълбочава в религиозни и политически надхвърляния. Погледнете само колко е красива Цвета, каква сила, подхранена от вярата има в издъхващия Богомил, как и един айдук като Вълкан може да обича. Изглежда българите в България са си изгубили чувствата. Останали са им само страстите и то грешните. От 18 години съм в Африка и все още не губя надежда, че някога този озлобен народ ще се отърси от черната си орисия, притиснала го от години и ще потърси отново любовта. Тогава ще поискам да се върна. Любовта е прошка и смирение а от написаното по-долу не почувствах нито едното от двете. Книгата не промени вярата ми, но ме накара да се почувствам горд че съм българин. Не знам дали е излязла втората част,но много бих искал да я прочета. Може да ме намерите на (plamen.petrov.nescc@gmail.com). И едно последен съвет, ако ми се позволи - нека, както казва поговорката "всяка жаба да си знае гьола". Политиците нека говорят за политика, поповете за религията а писателите за изкуството. А то иначе тоя дългия ферман на отеца, изпълнен със забележителни познания за миналото на една политическа партия и действията на секретните служби малко ме затруднява да си го представя като църковен служител. Бог да пази България и българите.

от !! / дата: 11 окт 2016

Нидал се изложи с тази книга. Да се извини на ЦЪРКВАТА и да има малко страх от БОГА...Никой няма право да използва безпричинно името на ГОСПОДА, а този жалък човечец го прави...

от Вяра / дата: 14 апр 2015

Коентарите за пореден път доказват колко сме нищожни и тесногръди българите... Как не сме дорасли дори за свобода! Жалко!

от Т.Е. / дата: 06 ное 2014

Аз прочетох книгата. Мога да ви кажа, че съдържанието няма нищо общо с вашите мнения. Авторът не богохулства по никакъв начин и не отрича, че съществува Бог. Обяснява, според своите виждания, разликата между Бог и "образа" на Господ, създаден от човека. Аз бих казала, че книгата е интересна и в никакъв случай не осквернява името Божие!
Само да отбележа, че аз съм христянка и вярвам, че Той съществува.

от тодор димитров / дата: 27 окт 2014

Книгата е пълен боклук.Нидал първо да вземе да прочете нещо, пък после да пише.

от Атанасов / дата: 22 окт 2014

една звездичка и от мен.

от до 19 В.А. / дата: 16 окт 2014

Нищо не разбрах от вашия коментар. Много объркано е написан.
А рейтинга на книгата е само една звездичка, защо ли?

от Тангра / дата: 15 окт 2014

Иисус е измамник!

от Озирис / дата: 15 окт 2014

Бих желал да Ви опровергая. Никога не съм лъгал.

от Делчо Раднев / дата: 15 окт 2014

Богохулството е престъпление без жертва. Християнсвото и всяка друга религия са обречени да потънат в забвение и да отсъпят място на разумът, логиката и науката. Това е истината и всеки, който не е съгласен с нея е в ограмна самозаблуда .

от Tapa / дата: 14 окт 2014

Малка поправка,номер 19- споменаваш, че авторът не е безбожник.Ами да, не е безбожник, богохулник е. А може би ти сам си авторът, с тоя си мизерен напън да хулиш Бога? И защо тогава прекрачваш прага на храма му? От любопитство ли, от омраза ли, която е изпълнила всяка твоя фибра и трепти издайнически в думите ти? Но едва ли е от любов, която е на изчезване по нашите земи. Затова България е на тоя хал, който явно ти харесва. Без любов към Бога, към себеподобните така наречени човеци, към всички дечица, към животинките... Тогава напълно заслужаваме съдбата си, а ти дори възпяваш това падение. Жалко.Ще събереш някой лев от книгата и много грях, няма да останеш доволен от това, но сам си си решил да злословиш.Харесва ти.

от В.А. / дата: 10 окт 2014

Отче Владимире, ти ме развесели :)
Сполай ти за талантливата публицистика - издълбоко личи, че си бил журналист, но кой черен дявол те накара да наденеш расото!
Толкова си убедителен, че пред очите си виждам - как с божествените тайнства натръшка бабичките в църквата... И светна ми пред очите - розумяхъ себе си, защо само сегиз-тогиз пристъпям прага на Дома Господен. Защото, отче, с такива елейни слова като твоите - братята ти отколе превърнаха църквата от храмъ божий в офис за бизнес-делата на църковния клир. Розумяваш ли, отче Владимире, за что иде реч? Думата ми е за нищите духомъ, ама те - поганците, не са само сред миряните - горко им...
Най ми се понрави, отче, твоята проповед за Партията на Алгафари. Велико е да се мъчиш и да се чудиш, как разприте в БСП да "вградиш" в десетте божи заповеди и най-паче - в първата :) Сега ми иде наум да те питам, отче Владимире, как се сети? Дали пък и ти не си бил член на същата тази партия, дето половин век мътеше главите на българите с маркс-ленинската религия и с обещание за светло бъдеще - социален рай за праведните. И равенство, ама само за някои! А това да ти напомня за онези божии наместници на земята...
А човеците, както е рекъл Исус - "те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират." (Матей 13:10-13) Рекъл го е Синът Божи, но само пред учениците си, пред своите си хора. А на мен това ми намирисва на конспирация - от нине и во веки веков! И така - вече 20 века! Заблуди, тайнства, задкулисие...
Защо ти, отче Владимире, низвергваш Нидал? Не се мъчи да го размажеш с празнодумие (той умее да си маже филията), а пък и не е безбожник. И той, като всички нас, е божие творение и в книгата си слави бога - единственият, създателят. И дълбок поклон сторва на най-великото божие творение - человека сред живата природа! Другото е всуе, отче, и суета...
Амин.




от Честен / дата: 04 окт 2014

Браво на отеца.
Прекрасно казано!!!

от Мнение е взето от стената на отец Владимир Дойчев във фейсбук / дата: 02 окт 2014

Тези дни си говорихме с един познат за нещастното състояние, в което се намира българското общество. Предполагам, че това не е чудно. Повечето разговори минават през тази тема – толкова натрапчиво е нещастието. Не само в икономически или политически план, но най-вече духовно. Живеем в едно пространство, което сякаш, че изключва Христос. Сякаш, че Христос негласно е поканен да напусне. Е, разбира се, не изцяло. Понякога е необходим в предизборна кампания. Политиците идват да се снимат с Него, защото това е добър PR. Дори дават по някой лев за храмовете на Вседържителя, сякаш, че Той е някой, чиито очи могат да бъдат затворени срещу няколко банкноти. А след изборите всичко си продължава по старому. Вече толкова години не пускат Христос да припари в училищата. На учители и ученици се провежда специален инструктаж, че не трябва да носят религиозни символи. Тоест, ако изглеждаш като фолк звезда – няма проблем да влезеш в училище. Но кръстчето на врата ти пречи на някого.
Преди години, докато още работех като журналист, бях на пресконференция на някой си ректор на Софийския университет. Той имаше желание да забрани ходенето с расо в Богословския факултет. И когато го попитах каква е причината за това, той ми отговори с типичната за интелектуалеца, срещнал „обикновен” човек, ехидност: „Аз не ходя с тога за кисело мляко”. Казвам ви, едва се сдържах тогава да не му се разкрещя и да го питам какво общо има тогата с расото и университета с магазина… Слава Богу, тогава се размина. Но с течение на годините нищо не е станало по-добре. Напротив, стана явен един прост факт – църковното учение заприличва все повече на дреха, която не ни отива. Все повече изглежда, че ние не носим такива дрехи. Това, което ви казвам, ме ужасява. На нас сякаш Християнството не ни подхожда. Какъв е проблемът на Православието ли? То ти пречи да си правиш каквото си искаш. Пречи на егоизма и на самолюбието. Воюва с тях. А при нас те побеждават. И прогонват Христос. И много ясно – щом го няма Христос, ние не можем да бъдем други, освен нещастни. Защото Христос е източникът на всяка надежда. На всяка радост. Там, където е Той, е Раят. Където Го няма – започва адът. Държавата, в чийто химн се пее „ти си земен рай”, все повече заприличва на тренировка за ада.
С моя познат си говорехме за това, че почти няма уважаващ себе си ВИП, който по един или друг начин да не е похулил Църквата. Някак си това изглежда въпрос на престиж. И тогава той ме попита дали съм чел анонсите за една нова книга. Книга, пълна с богохулства. Попита ме защо никой представител от клира на Църквата не отговаря на тази вулгарност. Щях да му кажа, че не си струва. Но се сетих за едни думи на стареца Паисий: „Прадедите ни толкова са страдали за родината си, а ние какво правим за нея? Срещу Гърция, Православието, срещу традициите на страната ни, срещу нейните светии и национални герои воюват самите гърци - и ние да не говорим?! Това е страшна работа! Попитах едного: “Защо не говорите? Не виждаш ли какво прави еди-кой си?”. Казва ми: “Какво да говориш - той целият вони”. “Ако вони целият, защо не говорите? Критикувайте го”. Обаче - нищо, оставят го. Веднъж скастрих един политик. Казах му: “Кажи, че не си съгласен с това. Така е честно. Искаш ти да се уредиш, а всичко да се затрие ли?”. Само заменете в думите му Гърция с България. Толкова много светци са пролели мъченическата си кръв, за да го има Православието. А сега срещу това светоотческо достояние на българите воюват самите българи. И ние мълчим. Най-често, защото не ни се занимава или за да останем в рамките на някаква измислена коректност.
Засрамих се от стареца и реших да напиша няколко думи по темата. Струва ми се, че беше въпрос на време българският политически модел да роди книга като тази на Нидал Алгафари. Изрично ще пропусна заглавието й, защото то обижда Бога. Всъщност, всичко презентирано за нея, е посветено на това, че няма Бог. Че Той е измислен, за да бъдат манипулирани хората. Предполагам, че сте чули за нея и няма да й правя излишна реклама. В началото си мислех: „Какво толкова? Достоен последовател на вече вековни партийни директиви.” Но после внимателно прочетох едно негово интервю. И ме побиха тръпки. Нападна ме натрапчиво чувство, че някой ме е върнал около 80 години назад. И че ако продължим да мълчим, следващата стъпка ще бъде да ни бесят по стълбовете. Толкова реалистично беше безбожието, което ме връхлетя. После, като се успокоих, намерих и нещо смешно в цялата тази работа. Богословската неграмотност на автора, дръзнал да твърди, че Божиите заповеди са „теологично неверни”, е толкова голяма, че няма как да не се разсмееш. Няма да правя подробен разбор на глупостите, изписани от Алгафари. Просто ще се спра на някои показателни моменти от интервю на автора за новинарска агенция и предговора към книгата.
Ето пример за „хванато” от него противоречие: „Една от заповедите казва, че трябва да имаш един-единствен Бог и че Той е единствен, пък самият Господ в Битието признава, че има египетски богове”. Според мен, желанието да намериш грешки в начина, по който Православната Църква разбира Свещеното Писание и Предание, е инфантилен. Може да не си съгласен с това, в което тя вярва – това си е твоя работа. Но преди да й намериш грешки, трябва да обмислиш един прост факт. Ние вече 2000 години разсъждаваме върху тази Книга. 2000 години най-просветените умове на човечеството я четат и тълкуват. Така че, ако немериш нещо, което ти изглежда като противоречие, не бива да крещиш. А просто да попиташ. Вероятността грешката, която смяташ, че си намерил, да е плод на твоята собствена неграмотност, е направо огромна. Значи има други богове, така ли? Е, добре – ще кажем какво казва Писанието по този въпрос. Например, в Стария Завет: „Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска. А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си. Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват”. (Пс. 113:11-16). А в Новия: „Знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него”. (I Кор. 8:4-6). Разбира се, има още много такива обяснения в Библията, но мисля, че и тези са достатъчни. Дори един бръснещ поглед над историята, направен от някой грамотен второкласник, ще му покаже, че християните са преследвани през първите векове преди всичко, защото са вярвали в Единия Бог и не са приемали други богове. Някога си, обаче, един тон-режисьор, с когото работех, ми казваше: “На някои хора просто няма друг начин да им обясниш, освен чрез познати примери”. Визираше блондинките. Но аз ще го използвам и по отношение на нашия партиен агитатор.
Първата Божия заповед прилича на това – има един председател на БСП. Да нямаш други председатели освен него. Мисля, че от опит имиджмейкърът може да се сети какво става, ако нарушиш заповедта. Тъй като няма двама председатели на БСП и Първанов не е председател на БСП, биваш прогонен от партията, заедно с него. И понеже си направил грешния избор, биваш мъчен от новия си фалшив председател, докато накрая не се покаеш и не се върнеш отново в редиците на партията. Само се надявам тази книга да не е поръчка на самата партия, като знак на покаяние. Защото помня миналото й. Както и да е… Та, така и с първата Божия заповед. Има един Бог. Всички други богове са измислени от дявола като ментета, опитващи се да заменят Единствения Оригинал. Съществената разлика при сравнението е, че Бог е Всемогъщ и Вседобър, а партийните работи са човешки глупости. Но надявам се, че поне това е очевидно за нормалните хора.
По-нататък политическият гений все пак се възползва от съвета ми и решава да пита. Но така нещата стават още по-комични: „Например, за т.нар. тайнство на Кръщението съм задавал въпроса – какво значи да се кръщаваш? Отговаряли са ми, че при Кръщение се дава знак горе в небето, че има нова душа долу. Другият вариант е, че се пречистват грехове. Тогава логично човек си задава въпроса – Йоан Кръстител, който е човек, като кръщава Иисус Христос, който е Бог, какво действие извършва? Дали извършва действието на това, че казва на самия Христос, че ти си нова душа, или изчиства греховете на Бог, т.е. Бог може да има грехове?”. Добре… Понеже виждам, че неразбирането продължава, ще разширя съвета си: Не е важно просто да питаш. Важно е и да знаеш кого питаш. Ти с кого си говорил на тая тема, бе човек? Да беше питал поне Йордан Цонев. Можеше да се възползваш от него, докато бяхте коалиционни партньори. Всъщност, Кръщението е нещо като врата към Църквата. Чрез него човек става неин член. И започва да се ползва от благодатните й Тайнства. Нещо като партийния билет или членството в политбюро. Влизаш във Висшия съвет и вече си част от тия хора, които могат да ползват благата от обръчите от фирми или куфарчетата с пари, за които казват, че са се раздавали в началото на 90-те. Направо се чудя какви глупости да измислям, за да ти стане познато и да разбереш какво казвам!
Чрез Кръщението човек се помирява с Бога, защото човекът е отхвърлен от Него заради грехопадението. Възвръща му се благодатта. Както стана при теб, когато отново се помири с партийното ръководство, след като тежко съгреши пред него и му изневери, слушайки измамния глас на Първанов. Наистина, в Кръщението се прощават греховете. Надявам се и твоите грехове да са простили другарите ти. Макар, че тук се натъкваме на една разлика. Бог е благ, докато Миков ми се вижда доста предпазлив човек. Никак не ми се вярва да умре за теб, за да се върнеш ти в обятията на партията-столетница с бели дрехи. Все ще дойде момент, в който да ти напомнят, че си бил ренегат. Докато Христос умира на Кръста за човешкия род и изкупува греха му. Кръщенето е да се възползваш от това Изкупление. А защо Христос е кръстен ли? Йоановото Кръщение имало само покаен характер. Понеже Йоан не е Бог, той нямал благодатната сила да помири човека с Господа. Хората се потапяли във водите на Йордан в знак на разкаяние. А Христос влязъл в тях, не защото бил съгрешил, а като образ на това, че взема тези грехове върху Себе Си. Да беше чел, сам Йоан щеше да ти го обясни с думите, които казал: “Eто Агнецът Божий, Който взема върху Си греха на света” (Йоан 1:29).
И като стана дума за река Йордан, да не пропусна да спомена и тезите за водата на имиджмейкъра. Нашият политически герой всячески се опитва да доказва, че няма Господ, но няма нищо против обожествяването на водата. Ето още един цитат от интервюто му: „Българският народ от хилядолетие се ползва от водата, за която чак сега разбирам, че структурата на водата имала памет, а пък българинът я е ползвал толкова години”. Възхитителен извод. Няма как да не се съглася, че нашият народ е ползвал водата. Но с едно малко уточнение. Няма защо да изпадаме в необоснован екстаз. Братският съветски народ също е ползвал водата. Французите също са ползвали водата. Тези хитреци англичаните – също. А което е най-съкрушително - дори и империалистическият враг САЩ – и те са ползвали и до днес ползват вода. Всички я ползват за една конкретна цел. Пият я. В една обществена тоалетна видях надпис (моля да ме извините, че трябва да цитирам този надпис тук, но той е на нивото на великите теологични открития, за които става дума): „Храната е спасила света от глад, а водата от жадна смърт”. Водата се ползва също така и за миене. А също и за някои домакински нужди. И само в най-примитивните общества й се придават божествени функции. Тук смешното е, че и нашият политически стратег се е вързал на онзи филм за водата, която има памет, по който полудяха всички домакини. Е, оказа се партенка. Водата няма памет, а ученият, който го твърди, не е никакъв учен.
В първия срок на първи курс на обучението по журналистика и PR се учи: „Проверявайте информацията си поне от два източника”. Май, май някой не е внимавал в университета. Или не работи по специалността си. Сега си обяснявам защо БСП непрекъснато губи избори през последните години. С този PR – нищо чудно. Но се питам, ако в НАТФИЗ не са държали да се проверява информацията, то за 6-ти отдел на ДС това е непростим пропуск. Другари, ами че вашият агент (Наско) може да е подавал невярна информация за… Айде, знаем с какво се занимаваше 6-ти отдел – работил е за държавата, нали така казват всички негови питомци…
Разбира се, в Църквата има осветена вода, но нейната сила не е в химическия й състав, нито че има памет или божествена същност, а заради Божията благодат, която действа чрез нея. Тоест, всичко идва отново от Бога.
И така си продължават хулите на бившия агент Наско, докато накрая напълват цяла книга, която се опитва да ни докаже, че Бог е нямало, няма и няма да има, а Църквата е създадена от тунеядци. И всичко това, маскирано като защита на българската традиция. Българската традиция, която от много векове е единствено и само Православна. Доказателство е очевидният дори за Алгафари факт, че ако дойде чужденец в България, пък бил той и съветски другар, няма какво друго да му покажем, освен църквите и манастирите си. Е, разбира се и чинията на Бузлуджа, която май ще се разпадне преди да полети, и онова многоъгълно нещо пред НДК, което всички софиянци толкова много обичат, че се чудят как да го махнат.
Няма да се спирам на повече гениални изблици, само ще спомена още един, защото ме смая с нахалството си: „Налагаха техния Господ с огън и жупел, със силата на светата инквизиция, със съдилищата им, а често и просто така убиваха и наказваха. Не очаквам да се извини някой, защото е безсмислено, но те промениха развитието на човечеството и го изтласкаха към материалното”. Е… Толкова пъти го четох този пасаж и все ме оставя без думи. Представител на идеологията, която потопи в кръв половината свят, изби милиони, а други заточи в лагери, да говори по този начин. Идеологията, която като никой преди преследва християните, да иска извинение от тях… Е, Православието никога не е имало инквизиция. За разлика от болшевишката партия. За какво да ви се извиним? Че ни клахте като агнета почти сто години заради вярата ни в Бога? Как въобще се осмелявате да говорите, вие, които взривявахте църкви и измъчвахте до смърт свещеници, монаси и миряни? Вие ли искате от нас извинение? Или това е просто номер? Вие извинихте ли се? Не, само сменихте името на партията си, но никога и думичка на разкаяние не проявихте за миналото си. И сега се хвалите колко хубаво нещо е станало на 9-ти септември. Доста е, че ви даваме въобще да влизате в църквите. Доста е дори да ви се позволява да ги гледате отдалече. Защото в техните книги още има поменик на онези, които бащите ви изтезаваха заради това, което се случва в храма. И най-после – ние ли изтласкваме човечеството към материалното? Ние ли измислихме вашата матераилистическа идеология? Ние ли я натрапвахме със сила на хората? Ние ли ги убивахме, ако не я приемат? Ние ли наричахме всяка проява на духовност „опиум за масите”? Що за човек може да каже такова нещо? Сега разбирам защо по време на протестите миналата година видях табела на едно дърво: „Счупихте нагломера!”.
И последната теза, която ще цитирам по памет, но фактически тя е най-важна. Нашият герой твърди, че няма Бог, а всеки човек е такъв, защото Бог е вътре в него. Ето значи откъде идва всичко. Същата Библия, за която стана дума в началото, ни показва кой е истинският редактор на книгата на Алгафари – това е сатаната, който навремето подтикнал Адам и Ева към грехопадението, убеждавайки ги, че те ще станат като богове (Бит. 3:4-6). Сега към същото призовава и нас чрез своята жертва – режисьорът-PR. Призовава ни към егоизъм. Към самохаресване. Ако сам си си бог, можеш да правиш каквото си искаш. Няма нравствен закон. Само едно непрекъснато падане. Само едно преминаване от грях към грях, от нещастие към нещастие. И няма кой да ти помогне, защото ти си си бог и не вярваш в Истинския Бог.
Обаче ние, които вярваме в Христа, трябва с всички сили да се противопоставим на богоборческата тенденция в нашето общество. Така, както са го правили мъчениците – кротко и с живота си. Като покажем на дело истинско покаяние, истинско желание да бъдем осветени от Бога. Като покажем, че Божиите заповеди са живот, различен от този на безбожника.
Някога съветското общество смятало, че напълно ще победи Църквата. Но ето, появили се такива светилници като великия хирург свети Лука Войно-Ясенецки. И нито умът на интелектуалците-материалисти, нито уредите за мъчение на КГБ могли да затъмнят светлината му. Тази светлина грее и до днес и разобличава всяко богохулство като нелепост. Такива трябва да бъдем и ние. И още нещо – всеки, който вярва в Христа, е длъжен да се моли за България. Всеки ден! За да напредват в добро нейните чеда и да се просветят помрачените. Защото Бог не иска смъртта на хулителя, но да се обърне той и да бъде жив в Христа во веки!

П.П. Много медии направиха реклама на тази книга. Надявам се с моето възмущение да не постигна същия ефект. Написах това, защото ми го повеляваше свещеническата съвест. Защото у вярващите не трябва да остава впечатление, че мълчим, защото нямаме аргументи да защитим вярата си. Считам с това въпроса за приключен. Такива богоборчески книги, след като изживеят 15-те си минути слава, имат една възможна участ – забравата.

от Eмо / дата: 02 окт 2014

Книгата на Алгафари с появата си заприлича на своего рода партийно изкупление заради ренегатството му. Своеобразна компенсация заради временната дезориентация от "правия път".

от Аз / дата: 29 сеп 2014

Книгата най-вероятно е доста зле - игра на думи с Бог и Господ, изобщо не ме вълнува.
Ставаше дума за християнския фундаментализъм, който не води до нищо добро.
Да си вярва всеки в каквото иска, но да не го натрапва - това е.

от До ''Аз'' / дата: 29 сеп 2014

Пич, никой не те кара да Богохулстваш. Недей така.
От това само ти губиш.
Никой няма да прочете книгата заради такива приказки като твоите, нали знаеш?

от Аз / дата: 27 сеп 2014

Ако Аз е нищото, за Бог какво ли остава?!

от 007 / дата: 27 сеп 2014

Да бе, как може да признае Бог едно такова натъпкано със сгъстен въздух "аз". Изключено, защото това "аз" е пълно олицетворение на нищото.

от Аз / дата: 26 сеп 2014

Християнските фундаменталисти веднага налазиха. Добре, че няма бог.

от Наблюдател / дата: 25 сеп 2014

Виждам, че интересът към книгата спада. Не се учудвам.

от Анастасия / дата: 20 сеп 2014

Скоро слушах интервю с автора във връзка с тази му книга. Сега като чета и анотацията , съм категорична - няма да прочета книгата му. Имам впечатления от различно философски и религиозни възгледи, но толкова объркана ценностна система не съм срещала. Жалко за онези читатели, които ще я прочетат и недай Боже – да се повлияят от нея. За кой Бог ли говоря? Ами за Онзи, Създателят на всичко видимо и невидимо. За когото авторът твърди, че не „изисква нищо от нас”!?. Жалко и, че авторът не знае къде този Бог си е казал изискванията, според които ще съди всеки.
Жалко! Защото от неговата философия за живота ми се гади!

от инж.Иванова / дата: 20 сеп 2014

Няма да прочета тази книга .
Колкото до Бог ..може б и е един различни имена.Религиите поначало са е създават от хора ,а хората не са безгрешни ...така ,че между тези посредници може да има и грешници.Но и в това има смисъл...всеки отговаря за собствените си мисли и действия ...,а може би и така е устроен светът не случайно...за да има Фауст ,трябва да има Мефистофел...Важното е да сме добри ,да живеем така ,че да не пречим на околните ,ако не можем да помагаме ,то да не вредим.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Hopa / дата: 17 сеп 2014

От нескопосаното заглавие до богохулното съдържание, грозотата на една невярваща в нищо личност не само отблъсква. Иска ми се да предложа нещо разумно на автора. Да прочете оная книга, в която няма грешки, и която е светая светих за много религии, да се позамисли, да се позасрами за безочието си да ни продава псевдооригиналност и да ни се извини.

от Атанасов / дата: 16 сеп 2014

Е, какъв шедьовър може да е това?

от Касинда Клерк / дата: 15 сеп 2014

Шедьовър!

от Costing Mechanic / дата: 15 сеп 2014

Wow, това колко потресаващо зле изглежда...

от Атанасов / дата: 15 сеп 2014

Тази книга само показва, че Г-н Алгафари е самотен, неразбран, може би дори и нещастен, но и търсещ. Често се случва търсещите хора да застават срещу Бога, казвайки, че уж няма Бог (Господ) но всъщност дълбоко в себе си те искат да Го познаят.
А що се отнася до това, че религиите имали общ знаменател. Това е напълно грешно. Защото светите мощи, нетлението и истинските чудеса се случват само в Православната църква. Това всеки го знае.
Надявам се авторът, който беше преди това комунист, да се успокои и да потърси Бога от сърце. А и да се покае за тази книга, защото един ден ще отговаря за тези хули пред Оня, дето уж несъществувал.

от Делчо Раднев / дата: 15 сеп 2014

Първо, всеки един от нас е атеист. Разликата между мен и жената в по-долния коментар е, че тя не вярва в 3499 божества, а аз във всичките 3500, които е измислил човекът.
Второ, кой бог не е хубаво да се обижда - кой от всичките 3500? Християнският? Мюсюлманският? Тор? Зевс? Ако твоят бог е наистина толкова дребнав, че да се обижда от това, че някой не вярва в него - по-добре наистина да не съществува подобен тип божество.
И трето, книгата се опитва да отхвърли умиращите вече монотеистични религии и ги заклеймява, но все още авторът вярва и се опитва да ни пробута някакъв си бог, така че книгата, поне според мен, не струва.

от Силвия Кристова / дата: 13 сеп 2014

Атеизма е лошо нещо, не бива да се обижда Бог!
Иначе, Книгата е Хубава!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg