Доста силно прехвалена книга. В началото тръгва добре, но някак си към края съвсем се изчерпва като идеи и съдържание. Авторът се е опитал да измисли нещо интересно и философско, но е излязло плоско и "пренавито". Не бих я препоръчал на никого
Вечерята
Автор: Херман Кох
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Мария Енчева |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 294 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191503636 |
| Баркод | 9786191503636 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Щастието си е самодостатъчно. То не се нуждае от одобрение."
Колко далеч можеш да стигнеш в желанието да защитиш детето си?
Две семейни двойки се срещат на вечеря в изискан ресторант. Разговарят за всекидневни неща: работата, най-новият филм по кината, войната в Ирак, лятната ваканция. Междувременно и четиримата старателно отбягват темата, която ги е събрала: техните деца.
Мишел и Рик, петнадесетгодишните синове на двете двойки, са извършили нещо, което може да преобърне бъдещето им. До този момент по телевизията са излъчени единствено неясни кадри от охранителни камери, а непълнолетните извършители продължават да се издирват. Колко ли ще продължи това? Двама мъже, две жени, двама синове – кой от тях ще се осмели да вземе съдбоносното решение? Положението е усложнено допълнително от факта, че бащата на едно от момчетата е очакваният следващ министър-председател на страната.
“Вечерята” е великолепен, неподражаем роман. Централно място в него заема въпросът до каква степен родителят е отговорен за постъпките на детето си. Гъвкавата проза на Кох въвлича читателя в спираща дъха история, която се разиграва в рамките на една-единствена вечер.
“Брилянтна трагикомедия!” – Frankfurter Allgemeine Zeitung
“Нито едно посещение на ресторант няма да е същото след прочитането на “Вечерята”.” – De Volkskrant
Няма такава простотия като тая книга. Супер е елементарна, плоска, глуповата. Направо се чудя как е възможно толкова много да е прехвалена и уж харесвана. Диалогът е еднообразен и скучен. Персонажите са средни скучни. Самото действие е някакво мудно и се гради на слабата възможност на автора да гради съспенс. Видиш ли действието ще върви в два плана минало и настояще и хронологията ще е разместена (на събитията) за да е по-интересно. И сцената ще свръшва на най-интересното нали за да остане някой да чете нататък.
Но като цяло - никаква стойностна идея, никаква психология, никаква философия нищо, което да изпълни душичката ти.
Като цяло ми хареса книгата. Добре започва и се развива донякъде... Финалът е доста неубедителен и издиша.Опитвайки се да не остане неразбран, авторът е прекалил на места и така се губи достоверност. Категорично не мисля, че има майка, която ще подтикне детето си да извърши убийство, с цел да прикрие друго убийство, което по същество е било инцидент. Има и други слаби точки. Все пак добре написана история, която разглежда сложни морални въпроси и мисля, че авторът успява да предизвика вътрешна дискусия у всеки читател. И това за мен е важното, и точно за това могат и трябва да се простят някои слабости на тази хубава книга.
Брилянтна критика, насочена към лицемерието на съвременния западноевропеец. Авторът задава много въпроси, а търсенето на отговор е тест за нашата съвест, за компромисите, които сме длъжни или не сме длъжни да направим. Книгата е с отворен край, но логиката подсказва, че каквото посееш, това ще пожънеш. Херман Кох рисува картина на контраста... между изнежения, префинен, стерилен елит и смърдящите бездомни – онеправдани, презирани, непотребни като торбите боклук. Поставен е и много остро въпросът за нравствените ценности, които са устоите на едно общество; и защо пътят към ада е постлан с добри намерения; и как една майка умее да прикрива истината още в началото на семейния си живот; как малкият грях става голям грях и се отглежда с много любов... Вярно е, че нещастните семейства са нещастни посвоему, но те си приличат по едно: приели са да живеят с полуистини.
Не съм особено впечатлен от книгата. Започна добре но после започна да издиша. Превода не е успял да хване богаството на оригинала. Философията на автора ми допадна но не и начина по който я преваплати в книгата. Като цяло оценката ми е негативна. Очаквах повече от Колибри.
Прекалено празнодумска и наивна. Нищо не се случваше.
Коментарът е редактиран от администратор.
Зловеща, същевременно толкова правдоподобна история! Изчела съм куп ревюта от чуждата преса! Могат ли децата да бъдат чудовища? Четете!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Херман Кох (род. 1953) е известен холандски писател, телевизионен продуцент и актьор. Автор е на кратки разкази, романи и коментарни рубрики, но големия си пробив постига с „Вечерята”, за която е отличен с Наградата на читателите за 2009-а година. Междувременно романът е издаден в 37 държави и е преведен на 33 езика, филмиран е и е адаптиран за театралната сцена. Историята се уповава на действителен случай.
