Септемврийски светлини

Автор: Карлос Руис Сафон

Коментари: 17

Издател Изток-Запад
Преводач Светла Христова
Брой страници 216
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 284 грама
Размери 14x21
ISBN 9786191524921
Баркод 9786191524921
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Готически мистерии в свят, изтъкан от светлини и сенки, очакват читателя в третия роман от жанровата юношеска трилогия на Карлос Руис Сафон. Франция, 1937 година. След смъртта на баща си четиринайсетгодишната Ирен Совел напуска Париж, за да заживее в идилично градче на Нормандския бряг, където майка й Симон е приела службата на икономка в имението на Лазарус Жан. Загадъчният майстор на играчки Лазарус живее като отшелник в компанията на механичните си творения. Странни светлини проблясват сред мъглите край малък остров с изоставен фар. Случайно намерен дневник разбулва отдавна погребана тайна… В едно вълшебно лято в Синия залив Ирен и нейният приятел Исмаел ще се изправят пред призрачна сянка от миналото, преди да бъдат разделени от сянката на войната.

от Гравицапа / дата: 12 дек 2014

Слабо четиво. И калпав превод.

от Александър / дата: 21 окт 2014

Сафон е един много добър писател, карате да искаш още и още и още.Да заспиваш в 3.00 ч. сутринта, въпреки че ще ставаш рано за работа, но просто неможеш да сперш да четеш.

от Марк Твен / дата: 13 окт 2014

Ранните графомански опити на начинаещия маниерничещ автор не ме интересуват.
В наше време човек няма време да чете слаби неща, трябва да се концентрира върху шедьоврите!

от Ина / дата: 13 окт 2014

Не съм убедена, че е уместно да сравнявате Ангела и Сянката, с тази книга. Тя, както и "Принца на мъглата" и "Среднощния дворец" са от по-ранното му творчество, нищо, че при нас чак сега са издадени. И спадат към категорията "юношеска литература". Нормално е да не получите това, което очаквате, след като сте прочели Сянката и Ангела. :)

от / дата: 05 окт 2014

Сафон е невероятен, пише гениално като руски класик без морал и задръжки!

от Rose the Hat vs. Jack Torrance / дата: 03 окт 2014

Сафон има прекрасен език. И все едно дали тази книга е по-слаба от "Принца на мъглата" или най-слабата му досега, той е и ще бъде четен, защото има красив изказ и хубави идеи. Когато и вашият език стане поетичен и красив като неговия, тогава го плюйте!

от Георги Пенков / дата: 03 окт 2014

по-слаба е

от Николай Михайлов, психолог / дата: 30 сеп 2014

Как е в сравнение с Принца и Ангела?
Или и тя страда от комплексите на автора, завоалирани под формата на психопатологични фиксации в предишните му книги?

от Пенко, третокласник в "П.Берон" / дата: 27 сеп 2014

Много яка и готина книга,много се забавлявах!

от Хафез Асад / дата: 24 сеп 2014

Книгата е мн хубава и мн добра и мн яка!
Искам още Сафон, издавайте го с твърди корици обаче!

от Муса Сахредин / дата: 22 сеп 2014

След Корана и Кастанеда това ми е любимия автор.
Винаго знае как да те изкара от депресията и да ти покаже пътя на истината.
Сафон може да е християнин по нациа но е мюсюлманин като светоусещане и мироглед! Аллах струи от всеки ред на орнаменталнта му ориенталска проза!

от Бердяев / дата: 18 сеп 2014

Не е по-добра от Играта на Ангела, но е в пъти по-добра от Сянката на Вятъра и Среднощния дворец. За това си заслужава и чакането, и парите!
Коментарът е редактиран от администратор.

от Критика и Хуманизъм / дата: 16 сеп 2014

И най-слабото е по-добро от най-силното на Терзийски, Русков и Господинов.

от Деси Костадиновска / дата: 15 сеп 2014

Каквото и да кажете за Сафон е напразно и няма да спрете хората да си купят тази книга защото каквото и да се говори без никакви празни думи и излишно говорене както и навсякъде и в тази книга макар и писана в най-ранна детска възраст Сафон успява да предаде с тънка психологическа маркировка интригите на действието и да направи напречен разрез на реалната действителност която описва с великото си перо на последния испански гтранд на Голямата Литература след Умберто Еко и Икерус Реверте.

от Силвия Томова, пишеща личност / дата: 14 сеп 2014

Можеби, най-лошата книга на Сафон.
Жалко, за читателите му в България,но като се издадаха всичките му шедьовръри и се изчерпяха тиражите, не може всичко да е на нивото на Играта на Ангела и Сянката на Вятъра.

от Яна / дата: 14 сеп 2014

Ха-ха-ха.

от Ефтимов / дата: 13 сеп 2014

Очакванно, това ще е най-слабата книга на Сафон. Селекцията вече не е на Христо Блажев, най-големият специялист и познавач на Сафон в България и това вече се вижда по слабата корица и първите откъси от книгата. Не е за вярване колко може да се смъкне от тиража по този начин с това безобразно печатане на хартия само и само да се приберат парите на читателите и почитателите на великият Сафон

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Третата книга от юношеската трилогия на Карлос Руис Сафон, с мистериозното заглавие „Септемврийски светлини”, е може би най-мрачната от трите. Оставайки верен на себе си, авторът е вложил нещо магично в историята. Всъщност цялата история е магическа, обвита в едно загадъчно було.


Това е книга за търсенето на ново начало. За първото влюбване. За силата на обичта към семейството и приятелите. Това е книга за самотата и за изтерзаните сърца. „Самотата изгражда загадъчни лабиринти”, казва един от героите на тази история за мрак. Тук сенките оживяват. Черни. Демонични. Магията на думите в тази книга, пренася читателя в друг свят.


Действието се развива в малко градче на Нормандския бряг, където всички се познават, летата са изпълнени с приключения, пясъкът е копринено нежен, а морето е омагьосващо синьо. Едно семейство заживява в Синия залив с надежда да открие щастието си, но тази задача се оказва... не съвсем успешна. Започвайки работа като икономка в прекрасния готически Крейвънмур, Симон Совел всъщност си няма и представа пред какво изпитание изправя семейството си. Имението и собственикът му – мистериозният Лазарус – събуждат страхотен интерес в децата на Симон, но те крият и кошмарна тайна. Тайна, създадена от чисто зло, с нокти остри като ками и зъби жадни за мъст, за невинност и... обич.


И все пак семейство Совел прекарва едно незабравимо лято, дори с опасност за живота си. Даже това се оказва най-незабравимото лято, което можете да си представите. За петнайсетгодишната Ирен то е най-щастливото. Семейството открива приятели. Членовете му създават нова, по-здрава връзка помежду си. И най-важното – всички разбират цената и силата на любовта, човешката душа, спасението и изкуплението.

Мариета Иванова, Хеликон Русе