Проклятието на Дейн

Автор: Дашиъл Хамет

Коментари: 1

Издател Колибри
Преводач Жечка Георгиева
Брой страници 280
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 283 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191502851
Баркод 9786191502851
Категории Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Американският писател Самюъл Дашиъл Хамет (1894-1961) е смятан, наред с Реймънд Чандлър, за основоположник на черния детективски роман, отличаващ се с „корави” детективи, още по-коравия им речник, циничен поглед към всичко случващо се, фатални жени и всякакви други компоненти, с които отдавна сме свикнали, но които водят началото си от романи като „Проклятието на Дейн”. Някои от образите, създадени от Хамет, го обезсмъртяват и чрез класическите екранизации на книгите му, на които той е и сценарист, а роденият изпод перото му детектив Сам Спейд неизменно се споменава редом с Филип Марлоу. За Дашиъл Хамет може много да се пише, особено за извънредно шарената му и богата биография, но нека се задоволим с най-високото признание, което може да получи един автор на криминална литература. В своето емблематично есе „Простото изкуство да убиваш” (1944) Реймънд Чандлър казва следното за Дашиъл Хамет: „Той извади убийството от венецианската ваза и го цопна насред мръсната задна уличка. Не беше казано, че там ще си остане, но като начало идеята беше добра – да се отдалечи колкото може повече от насадената от Емили Пост (законодателката в областта на светския етикет) представа за това как една дама трябва да глозга пилешко крилце. Отначало (а и докрай) той адресира написаното към хора с остро, агресивно отношение към живота. Тези хора не се боят от неапетитната страна на нещата – те живеят в нея. Насилието не ги кара да си гълтат езика – то е тяхно по право. Хамет върна убийството на тези, които го извършват мотивирано, а не колкото да набавят труп за сюжета, при това убиват с подръчни средства, а не с пистолет за дуел с алабастрова дръжка, кураре или тропическа риба. И описва тези хора на хартия такива, каквито са, кара ги да говорят и да мислят с езика, който използват, когато говорят и мислят. При това го върши елегантно, макар публиката да не го съзнаваше, защото използваният език не предполагаше подобна изисканост”.

от Хамет / дата: 11 юни 2014

Най-после един страхотен роман на Хамет в превод на любимата ми Жечка Георгиева.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Самюъл Дашиъл Хамет (1894–1961) е американски автор на детективски романи и разкази. Някои от най-дълголетните и известни негови герои са Сам Спейд („Малтийският сокол“), Ник и Нора Чарлс („Кльощавият“) и безименният агент от детективско бюро „Континентъл“ („Алена жътва“). В допълнение към неговото голямо влияние върху филмовата индустрия, Хамет е смятан за един от създателите на класическия детективски роман.

Хамет се ражда в Южен Мериленд. Израства във Филаделфия и Балтимор. Сам, както е познат преди да започне да пише, напуска училище едва 13-годишен, преминава през разнообразни длъжности и работи за детективска кантора от 1915 до 1921 година, с прекъсване през Първата световна война.

В Монтана на Дашиъл е отправено предложение за 5 000 долара, за да убие Франк Литъл, радикален водач на организацията на индустриалните работници. Хамет отказва, но въпреки това Литъл е линчуван от маскирани мъже.
През Първата световна война Хамет постъпва в американската армия. Там се заразява с испански грип, последван от туберкулоза, и прекарва остатъка от войната по болници в САЩ. Жени се за медицинската сестра Джозефин Доулан през 1921 г. Разделя се с жена си скоро след раждането на второто дете, но продължава да я подкрепя с доходите от писането си.

В късните си години се пропива и започва да се занимава с реклама и писане, вдъхновено от работата му в детективската кантора.