Писна ми да виждам коментари от рода "писано е само за пари". Айде, моля ви се, вие сериозно ли? Точно Стивън Кинг ли ще пише за пари? Аман от разбирачи! Колкото до книгата - страхотна е, всява точно толкова страх, колкото и във всяка друга своя книга.
Куджо
Автор: Стивън Кинг
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Ибис |
| Преводач | Адриан Лазаровски |
| Брой страници | 372 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 484 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191570713 |
| Баркод | 9786191570713 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Романът е носител на Британската фентъзи награда за 1982 година.
Тази книга направи със санбернарите това, което “Челюсти” направи с големите бели акули.
През есента на 1977 г. Стивън Кинг заминава със семейството си за Англия – за да напише история за призраци. Това не е изненадващ ход за писателя – няколко години по-рано той отива в Колорадо, в резултат на което се раждат “Сиянието” и “Сблъсък”. Британските вестници не закъсняват с коментарите: “С богатата си литературна традиция в сферата на готическия роман и разказите за призраци Англия ще помогне на Кинг да сътвори роман, още по-смразяващ и страховит от “Сейлъмс Лот” и “Сиянието”.” Така и става. Книгата бива наречена “Куджо”, но в нея изобщо не става въпрос за привидения и духове. Точно обратното – романът е брилянтен образец на суров реализъм и безмилостна психологическа проза. И действието му изобщо не се развива в Англия.
С уникалната си сюжетна конструкция “Куджо” с право може да бъде наречен “експериментален трилър” и се родее с друг знаков за 80-те години на XX век роман – “Червения дракон” на Томас Харис.
Вик и Дона Трентън са идеалното американско семейство. Той е преуспяващ рекламен агент, а тя – красива домакиня, която се грижи за четиригодишния им син Тад. Когато Вик започва свой собствен бизнес, те решават да напуснат шумния, престъпен и плашещ Ню Йорк и да заживеят сред идиличното спокойствие на градчето Касъл Рок, щата Мейн. Но дали всичко е толкова хубаво, както изглежда? Какво се крие под фасадата на безметежния семеен живот? И няма ли сбъднатата “американска мечта” да се окаже една горчива илюзия, обречена да се сгромоляса в зловещата паст на ужасяващ кошмар?
Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.
На другия полюс са семейство Кембър. Джо е монтьор, превърнал големия си хамбар в автосервиз. Обича да си пийва, да псува и да налага съпругата си Черити. Двамата живеят скромно, на ръба на мизерията, и тежкото провинциално ежедневие отдавна е стъпкало мечтите им в калта. Това обаче не се отнася за десетгодишния им син – Брет. Момчето е умно, трудолюбиво и има заложби, както и още нещо, което го отличава от родителите му - бъдеще. Джо Кембър обаче не желае синът му да се развива; за него е достатъчно да наследи занаята му. И най-вероятно би станало точно така, ако един ден Черити не дръзва да се опълчи срещу тираничния си съпруг, отприщвайки невъобразима върволица от кървави събития…
“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.”
СТИВЪН КИНГ
Ключови думи: Геният Стивън Кинг, Стивън Кинг, Страховити истории, Истории с кучета и котки, Ден на кучето, 26 август - Ден на кучето
Много е хубава!
Много хубава книга,и за мен е сред по добрите неща на Кинг.Определено си заслужава!
Най-накрая разбрах тази книга.
Смятах я за тъпа, но се оказа, че е било заради нескопосания превод в старите издания.
Сега това е една от любимите ми книги на Кинг.
Новият превод кърти! Балкан разлика от недоразумението в старите издания.
"Куджо" е писан в най-великия период на Кинг - 1974-1990.
После стана прекалено философски.
Чак пък класика...
Класика! Нямам търпение! Добро попадение на "Ибис", дано и превода да е добър.
Май "Ибис" са решили сериозно да се захванат с Кинг. Първо издадоха "Годината на върколака", а сега "Куджо" и "Бурята на века". Дано да не спрат дотук.
За мен е съвсем ново, че човекът е създал кучето. :-)
А този санбернар, той ли е Куджо? Не е ли по-правилно Кучо или Мурджо?
Владимира, кучетата са създадени от хората, не от Господ. Колкото до самата книга: по-скоро е so-so и не се доближава до големите неща на Кинг (тук съм съгласен с коментр 5 - "Доктор Сън" е класи на "Куджо").
Ми то кучето не е виновно в случая. Ако си чела книгата би трябвало да знаеш, че е болно от бяс.
Чудя се дали мистър Кинг е наясно че санбернарите не само са най-миловидните кучета които Господ е създал на земята а и се използват в Алпите за спасители и носят бутилка коняк на врата си? Не мога да си представя по-голямо падение от това да изкараш едно благородно и добродушно животинче зъл гений и да се стремиш да уплашиш хората с такова куче.
Някои само се чудят какво да издават, тази книга е скучна и бесмислена, писана е само за пари!
"Куджо" не струва нищо пред най-новата му книга "Доктор Сън".
Страхотно, че я преиздавате!
Всъщност - една от най-добрите на Кинг. Лично аз никога досега не съм видял слаби книги (или разкази) на автора - виждал съм слаби екранизации по Кинг, но не и слаби негови неща ;)
Всъщност това е една от най-слабите и същевременно доста разтеглени книги на Кинг. Сюжетът на "Куджо" би бил идеален за разказ... и нищо повече.
Тази книга ще се преиздава, и преиздава, и преиздава, и винаги ще има купувачи:) Класика...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Роден в Портланд, щата Мейн. Когато Стивън е бил двегодишен, баща му е излязъл от къщи да купи цигари и повече никой не го е виждал. Стивън е прекарал детството си в пътуване между Форт Уейн, щата Индиана, където е живеело семейството на баща му и щатите Масачузец и Мейн, където са живели роднини на майка му. В крайна сметка Стивън и Дейвид (заедно с майка си) се заселват в Дърхем, щата Мейн, където завършват средното си образование. В училище Кинг е бил запален по филмите на ужасите от 50-те години, играел е във футболния отбор и групата по рокендрол. През 1966 г. завършва училище и влиза в Университета на щата Мейн, който завършва през 1970 г. През 1971 г. се жени за Табита Спрюс, с която се е запознал и сприятелил в университета. Кинг е продал дебютния си разказ в списание за криминалета още докато е учил в училище. Той дълго не е можел да си намери работа по специалността, затова младежите се издържали само с парите, които Стивън е получавал като черноработник в промишлени перални и със спестяванията на Табита. Случайните хонорари, които Стивън е получавал от публикуваните в различни списания разкази, се оказали сериозна помощ. През есента на 1971 г. Стивън започва да преподава английски език в Общественото средно училище Хемдън, щата Мейн. Цялото си свободно време е посвещавал на работата над разказите и бъдещите си романи. Първите му два романа многократно са отхвърляни от много издателства и Кинг, доведен до отчаяние, даже изхвърлил ръкописа на единия в кошчето, но по настояване на жена си да направи последен опит изпратил извадения от боклука ръкопис в издателство Doubleday и след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се е наричал Кери. Книгите на Кинг са издавани в общ тираж около сто милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици; Кинг станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Много от неговите романи са екранизирани. Живее в Бангора, щата Мейн.
