Присъдиха ІІ-ра награда за литература "Николай Хайтов" - 2015
Честита да е на автора на тази книга!
Съдбата не умира с нас
Автор: Павел Боржуков - Боржи
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Световит |
| Брой страници | 280 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9786197064292 |
| Баркод | 9786197064292 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Тази книга е за читатели, които още не са изпаднали в зависимост от заразяващия вкус на развлекателната "литература". Тя обаче ни дава възможност да съпреживеем съдбите на необикновени личности, съхранили някои непреходни черти на българския национален характер.
Повечето от героите на разказите и новелите не ни омайват с положителната си аура. Тук те са нито положителни, нито отрицателни, а живи хора, които населяват едно балканско простанство с паралелно измерение. И макар че обитателите му се подвизават на три континента, а пътищата им се кръстосват с тези на личности, които познаваме от световната история, те запазват в себе си енергията на духа, която само Балканът генерира в хората, заченати в неговото лоно.
Книгата ми прилича в жанрово отношение на творбата на Джойс "Одисей". Разликата е, че Джойсовата творба е трудна, тежка за възприемане.
Книга, с която авторът и читателят размишляват заедно.
Павел Боржиков-Боржуй не владее много добре художествения език, няма стил, но пък разказва увлекателно. Бях скептичен към книгата заради ревютата в мрежата, но върпеки многобройните й слабости поне не скучаех, докато я четях.
Ако в книгата си " Съдбата не умира с нас " Павел Боржуков изследваше психологията и нравите на жителите на Лондон, вместо тези на малкото балканско селце Врабчево ( " Единственото село в Европа с петолъчка на входа си и със светещ кръст на най-високия си връх" ), британците нямаше да четат Дикенз.
Имам чувството, че в творческите си търсения Павел Боржуков, понякога се доближава плътно до прозренията, които неговия земляк, видният наш социолог Иван Хаджийски прави за българския национален характер.
Пенчо не е честно... с написаното от теб изкарвах пълно шест на всяко ЛНС по литература от 5 клас втория срок нататък... такива анализи са безценни и се пазят в тайна...
Много мъдрост още в заглавието... сядам да мисля по проблема за смърта на съдбата...
В някокои страни, нас българите често ни считат за чудаци, поради проявените нестандартни качества и реакции. Е, тогава "Съдбата не умира с нас" е книга с герои-чудаци, писана за читатели-чудаци от автор-чудак. Всъщност мисля, че това е книга за мистерията на българската душа.
Тази книга на Павел Боржуков е една широка и многопластова панорама на житието-битието ни в три епохи. Описвайки едно наше село с интересни картини, случки, събития и динамиката на живота в него, той всъщност го превръща в огледало на цяла България. Книгата предизвиква размишления, но се чете леко и увлекателно.
В книгата "Съдбата не умира с нас" имаме среща с един надарен автор. Неговите герои са колоритни, запомнящи се личности. Тяхната привлекателност и магия е тъкмо в самородността им. Писателят твърди, че в Балкана хората и дърветата си приличат като твърде умело изплита нишките между делничното и невероятното.
В отговор на Рики Блог :
"Рики", напълно съм съгласен със теб, но как да убедим другите, които изкупиха стотина бройки на представенията и направиха възторжени изказвания и писмени отзиви?
Коментарът е изтрит от администратор.
Смях в залата. Графомания.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
