Врагът
Автор: Ерих Мария Ремарк
| Издател | Сиела |
| Преводач | Алеко Дянков |
| Брой страници | 88 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 106 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789542814771 |
| Баркод | 9789542814771 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930–31 г. в американското списание Collier’s Weekly, те са продължение на романа На Западния фронт нищо ново. Всички те имат една тема – стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората.
Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Отпечатъкът от войната си проличава чак години по-късно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Врагът” е сборник с шест разказа от Ерих Мария Ремарк, в които основна тема са оцелелият след войната и пораженията, нанесени върху него, близките му и природата.
Те са публикувани за пръв път през 1930 и 1931 г. в американското списание „Колиърс” и са малко известни на широката читателска публика. През 2014 г. излизат за пръв път и на български език.
След романа „На Западния фронт нищо ново”, реших да продължа с тях, макар че никак не е леко и забавно да четеш книга на Ремарк. И то една след друга.
Разчувствах се още в началото, когато прочетох разказа „Врагът” (ИК „Сиела”), където човешкото надделява над заповеди, закони и граници. Върховен момент!
Покъртителна беше картината, която Ремарк описва във втория разказ за Вердюн – място, където се водят най-ужасяващи битки и умират милиони. Десет години след това, та дори и днес, земята помни и носи своите белези, които може би никога няма да зараснат.
Брьогер казва нещо много важно в третия разказ:
„Това не разказва цялата история, не, изобщо не я разказва. Но са прави да издигат паметници, защото никъде другаде не е имало толкова страдание, колкото там и в цялата околност. Забравили са обаче едно нещо да напишат: „Никога повече.” Това липсва.”
Може би любовта е единственото нещо, което е способно да спаси тези окаяници след случилото се. И упоритата жена на Йозеф го доказва.
И Анете Щол в петия разказ го осъзнава, но твърде късно, за да спаси Герхард.
И това съсипва живота ѝ.
Йохан Барток преживява Войната, годините пленничество и забравата. Разбирайки, че никой не го чака у дома, той продължава напред, смирено, без омраза. Но продължава.
Кратки, тези разкази се четат буквално за час-два. Действат отрезвяващо на затормозения с дребнавости човешки ум.
Целебни са, защото разплакват, замислят, напомнят, обнадеждават, трогват и те предизвикват да се вземеш в ръце, ако случайно ти е криво. Нямаш основателна причина да се чувстваш зле на фона на онова, което са преживели оцелелите от една война като тази.
И колкото и да е странно, онова което изпитах, когато затворих книгата, бяха чувства на радост и благодарност.
Любина Йорданова, Хеликон Русе
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
