Ако не сте чели друго от Бегбеде, нищо няма да разберете от тази.
Издател | Колибри |
Преводач | Георги Ангелов |
Брой страници | 288 |
Година на издаване | 2014 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 275 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191502639 |
Баркод | 9786191502639 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Потвърждавайки репутацията си на бунтар и купонджия, в „Един френски роман“ Бегбеде взема повод от двата дни, прекарани в ареста заради смъркане на кокаин на улицата, за да разкаже по твърде своеобразен и завладяващ начин живота си, живота на своите деди и родители – и по подразбиране, живота на Франция през миналото и част от сегашното столетие. Тръгвайки по следите на изгубеното си детство, писателят създава автобиографично четиво, в което съвремие и минало се смесват по едновременно ироничен и затрогващ начин.
Фредерик Бегбеде:
Това е историята на една Ема Бовари на седемдесетте, възпроизвела по време на развода си мълчанието на предишното поколение за бедите, причинени от двете войни.
Това е историята на един мъж, превърнал се в бонвиван, за да си отмъсти, че е бил изоставен, на един баща, станал циничен, понеже сърцето му е било разбито.
Това е историята на един по-голям брат, направил всичко, за да не прилича на родителите си, и на един по-малък брат, направил всичко, за да не прилича на големия си брат.
Това е историята на едно меланхолично дете, отраснало в самоубила се страна, отгледано от потиснати от провала на брака си родители.
Това е историята на една страна, която успя да загуби две войни, като твърдеше, че ги е спечелила, а после да загуби и своята колониална империя, като се правеше, че значението й с нищо не се е променило.
Такъв е животът, който живях: един френски роман.
Ако не сте чели друго от Бегбеде, нищо няма да разберете от тази.
Най-проникновената, искрена и вълнуваща книжка на Бегбеде! Препоръчвам с цялото си сърце, макар да е добре да сте попрочели и други негови работи преди да се обърнете към тази.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Един френски роман“ е роман- автобиография, написана толкова искрено и изстрадано, че ще докосне всеки с откровеността си. Тя е и книга-равносметка, и книга-изповед. Бегбеде се връща към детството си като редува тези епизоди с размисли в сегашното му състояние в ареста, където си намира заради употреба на наркотик. Може би едно такова болезнено усамотение няма как да не предизвика връщане назад в миналото, отчасти сам да разбереш как се е стигнало дотук, отчасти да изясниш за себе си кой си – дали онова невинно дете, гледащо от корицата на книгата, живее още в теб... Книга за корените и опита за бягство от това, което сме, впечатляваща с френски финес и неизменната аристократична самоирония. Всъщност няма нужда от много думи.
Има глави в романа, които завършват със своеобразен финал, а той пронизва с истинността си:
„Опитвайки да се правя, че няма проблеми, изгубих спомените си.“
„Можем да забравим миналото си. Но това не означава, че ще се отървем от него.“
Кристина Калайджиева, Хеликон Благоевград
„Един френски роман” е пряма и носталгична книга, лишена от характерния за Бегбеде остроумен цинизъм. Това е автобиографията на един от най-скандалните и талантливи френски писатели. Събитията тук не следват хронологично. Нито пък се ограничават до живота на един човек. Това е историята на няколко поколения и на една страна.
През 2008 година Фредерик попада за кратко в затвора. Там той осъзнава нуждата да си спомни забравеното детство, за да се намери и да се върне към себе си. Защото най-истински и себе си сме, когато сме били деца.
Така „Един френски роман” се превръща в един човешки роман, в изповед на едно чувствително, срамежливо и наранено дете, люшкащо се между раздвоения живот, осигурен от разведените му родители; постоянно стремящо се да излезе от сянката на по-големия си брат; потънало в света на книгите; неспособно да изразява свободно чувствата си и да бъде себе си. Амнезията се превръща в единствената възможна защитна реакция, която лишава Фредерик от корен, чрез който да черпи жизнени сили от почвата на живота. А писането и дъщеря му Клое са ключетата, които го връщат към забравените детски спомени.
„Писането може да служи за проявител, във фотографския смисъл на думата. Затова харесвам автобиографията: имам чувството, че в нас са скътани страхотни преживелици, които само чакат да бъдат открити, и ако успеем да ги извлечем от себе си, ще са най-необикновената история, разказвана някога.” – Из „Един френски роман” на Фредерик Бегбеде
Любина Йорданова, Хеликон Русе