Осемнадесетте истории за Иван могат да се прочетат и като роман за средностатистическия човек на нескончаемия български преход от твърд комунизъм към рехава демокрация.
Иван е в училището, в университета, в адвокатската кантора, в театъра, в политиката... Той е учител, който не иска да полудява; той е писател, който иска да бъде писател; актьор, който не иска да умира; кмет на голям град, който иска да намери Мъдреца в себе си; лекомислен депутат без памет; успял бизнесмен, чийто цървул от минато не му дава мира...
Иван търси любов, хваща я и я изпуска, а понякога я намира едва на стари години. Иван Нищото е нещо като нищо за съседите си. Иван е местен партиен активист, изгарящ от желание да бъде интимен с красивата министърка. Иван може да е подивял от мъка и ярост баща, потънал до колене в кръв...
Случва се той да живее в големия град, случва се да живее и на село. Понякога толкова затънтено, че вестта за смъртта на Тодор Живков все още пътува натам...
Героят Иван е всичко онова, което всеки от нас си мисли, че не е...
Начо Христосков е завършил българска филология в ШУ "К. Преславски". Работил е като възпитател в Родопите, организатор в младежки дом и в сферата на културата, билд-редактор, организатор маркетинг и реклама. От 1992 до 2001 е бил директор и управител на най-старото българско книгоиздателство - "Христо Г. Данов" в Пловдив.