Заключен съм в мисълта по тебе...

Автор:

Коментари: 3

Издател Сиела
Брой страници 184
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 346 грама
Размери 20x20
ISBN 9789542814214
Баркод 9789542814214
Категории Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

В книгата са публикувани неизвестни писма на Васил Стоилов до Соня Димитрова, представени от Румяна Пашалийска.
Румяна Пашалийска е литературен историк и специалист по културна музеология. Автор на многобройни публикации в областта на културната ни история и литературната архивистика.
Предлаганата кореспонденция е уникална за българската история, култура и духовност. Наситени с дълбок емоционален заряд, писмата на Васил Стоилов до Соня Димитрова пренасят удоволствията и тревогите на един голям творец през времето непомръкнали, с непокътнат стремеж към чистота и изящество в общуването, пренасят и съхраняват неизповедима тайната на любовта днес, когато скандалите и сензациите са инфектирали изцяло публичността.

от Ваня Хинкова / дата: 15 яну 2019

"... за първи път в живота си разбирам какво значи жена, каква страхотна сила и енергия има чувството към жена... и както дъждът забива безкрайни водни копия върху земята, тъй твойта огнена страст запалва душата ми и аз изгарям, подобно феникс, в пламъка на твоята любов...."

Васил Стоилов до Соня Димитрова
(август 1933 г.)

от Ваня Хинкова / дата: 15 яну 2017

Моя незаменима и вечна,

Какво друго мога да ти поднеса на тоя паметен ден - освен неизмеримото си чувство, що ме завсякога свързва с теб - чудна жена, която си в мен, чиято духовна и материална красота ме устремява към неизбродните пътеки на екстаза и любовта. Жаден за теб, аз изгарям - загубен по мисли за теб. Моите дни са дни на очакване - когато нашата божествена епиталама ще звучи в сърцата ни - лудо стремящи се за сливане. И когато, забравени от света, ние ще пребъдем в себе си, в едно вихрено единство, един в друг.

Да съм при теб, да те гледам, лична и сама, да те имам, забравен в теб - ето мислите, що ме доминират. Животът ми далече от любовта ти е смърт. И аз не живея, не съм аз, когато не съм при теб. Ти си по-велика и от света, и от изкуството, защото си сама живот и изкуство - и защото чувството, що избликва като планински поток от теб - е по-замайващо от света и от чаровете му.
Така, в тоя дух бих славословил жена, която неизмеримо обичам и за чиято любов съм безумен. Аз искам и винаги ще викам - за да ме чува душата ти: бъди моя, Соня, бъди моя! Защото твоята любов е велика!


Твоят Васил те приветствува

София, 30 септември 1936 г.

от Fu Manchu / дата: 08 яну 2014

Много интересни писма, но очаквах повече пикантерийки... Издателите да помислят за това, читателите не бива да се лишават от по-пикантната страна на любовта...

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg