Стихотворенията на Йордан Гранитски като че ли са писани за самия него - да запечата едно или друго състояние на страдащата си или възторжената си душа, за да предаде трепетите на любовния екстаз или на разочарованието.
Творбите, включени в "Южни вечери", пресъздават пасторални пейзажи и идилични картини. Това са песни за полето, над което се стрелкат щъ ркели, соколи и лястовици, за криволичещия сред житата коларски път, обрамчен с гирлянди от макове, иглики, мащерки и теменуги. Общото чувство е радостно и светло, авторът съзерцава алени калинки, сините метличини, диша с пълни гърди топлия южен вятър, благославя ведрото бездънно небе, а в тъгата на залеза и възторга на изгрева въплъщава чувството за свобода, за волност, за поетичен полет.

Ключови думи: Голямото четене