Издател | Аквариус |
Преводач | Даря Хараланова |
Брой страници | 248 |
Година на издаване | 2013 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 244 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9789548692502 |
Баркод | 9789548692502 |
Категории | Медитация, Езотерика. Духовни учения, Книги |
Едно себеизпитание
Безстрашен пътешественик и безстрашен писател с неподражаем стил, Андреас Алтман не се е побоял и в избора си на провокативно заглавие. „То няма нищо общо с насилие, с каквато и да било болка. Макар болка от раздяла все пак да има”, предупреждава той още в началото на тази своя безкомпромисна и забавна, иронична и автоиронична книга.
Нито само обяснение в любов към света, нито само негодувание срещу прогресиращото му оглупяване, баналността и апатията, нито само критика на религиите или дистанциране от езотеричната еуфория, нито само среща с другостта или пътуване към себе си... Безжанрова проза, поредица от преливащи една в друга истории, свои и чужди. Огледало, в което би могъл да се види всеки от нас.
Нашир и надлъж по света почти не е останала граница, непресечена от Алтман. И ненарушена или неизпитана - в онези невидими територии на човешкото съществуване, в онези вътрешни светове, навлизането в които и конфронтирането с които за търсещия са извор на самопознание и мъдрост.
Попаднал случайно в център за практикуване на вип?сана, древна медитационна техника, необвързана с вероизповедание и упование в божества, писателят се решава на автоексперимент. И докато се опитва да се съсредоточи в тишината на десетдневното неподвижно седене, и докато съзерцава своите бездни, ни повежда през границите. А това той умее както малцина.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Андреас Алтман разказва за десет дни от живота си в Индия, където практикува випасана. Книгата е написана с леко чувство за хумор; с дълбокото примирение, че каквото и да направи, не би могъл да достигне до онези лелеяни висини на съзнанието; с краен скептицизъм към всички учения и методи за духовно усъвършенстване. Винаги готов да екпериментира, той се стреми въз освнова на собствения си опит да достигне до своята истината, а не да следва готови формули и псевдогурута, макар да е силно повлиян от философията на будизма. Затова и книгата носи това заглавие – истината е лично дело и никой, било то и Буда, не може да ти казва как да живееш. Указателите са полезни, но пътят трябва да извървиш сам. И макар да не постига целта, която е поставена за тези десет дни, той успява да достигне до свои собствени съществени открития...
Любина Йорданова, Хеликон Русе