Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Пред българския читател е новото литературно предизвикателство на Елиф Шафак - „Светецът на неизбежната лудост“. Вярна на своя провокативно-изтънчен стил, авторката фокусира вниманието си/ни върху поредица от екзистенциални въпроси, отговорите на които търсим цял живот.
Това е книга за невъзможния възможен културен диалог между Изтока и Запада, за група млади хора от Ориента, опитващи се да се впишат в не толкова лицеприятната американска действителност.
Защо, когато чуждостта ограбва и оголва личността ти, единственото, което те свързва с родното, са точките, изписани над името ти. Всъщност чуждостта само външен белег ли е, или е в самите нас?
Защо едно момиче решава да носи различни имена и какво се крие зад всяко едно от тях?
Как студентът Йомер се бори с неумолимия ход на времето, опитвайки се да го измери в музика.
И най-сетне защо любовта е едиствената спасителна сила?
Това са само част от фините отпратки на книгата към читателя, истинска наслада за любителите на проникновеното слово.

В "Светецът на неизбежната лудост" Елиф Шафак ни среща с интересни герои и всеки носи своята история със собствените си демони, собствените си борби и терзания. Книгата е съвременна, главната сюжетна линия е около отношенията на Йомер - докторант от Турция в Америка с Гейл - красивото момиче със сребърна лъжица в косите, която да й напомня защо е избрала това име... А смяната на името носи повече от интересна препратка към възможните ни Аз и може би идеята е развита в пълна степен в палечките от "Черно мляко", макар и в съвсем различен план /или поне мен наведе на тази асоциация/. Както и в останалите книги, разкривайки съдбите на героите си, Елиф Шафак вплита поетични размисли за съдбата, времето, идентичността, религията, чуждостта, приятелството, майчинството, любовта...
Накратко сюжетът е следният: Йомер заминава за Америка да пише докторантура, там попада в една квартира с Абед - мароканец, също докторант, и Пию - испанец, следващ стоматология, но напълно зависим от своя страх към остри предмети. Приятелката на Пию е Алегре - с мексикански произход и със сериозен проблем с храненето - булимия, въпреки че е невероятен кулинар. Паралелно с това ни е представена Зарпандит - интересно момиче, с поетичното име, значещо изгряване на луната, сребърно сияние, и със страст към шоколада и бананите. Под влиянието на Дебра Елън Томпсън, която я взима под крилото си, Зарпандит минава през няколко преображения, докато намери себе си в името Гейл. Всички тези герои се запознават благодарение на Алегре, която се отзовава на обява за приготвяне на храна за парти. Партито се оказва организирано от Дебра Елън Томпсън /с която се познават от група по терапия/ като изненада на приятелката й Гейл, която вече далеч не е онова несигурно и плахо същество, или поне така изглежда. Йомер се влюбва в Гейл, от което всички са, меко казано, изненадани. Но точно тази любов е една от неизбежните лудости, които са представени в книгата. Тази любов е един прекрасен опит да бъде надмогната голямата и неизбежна тъга, която преследва Зарпандит от дете, тъга, която накрая се пренася и у Йомер, страдащ за това, че вече не може да изписва точките над името си и който измерва своите минути и часове с времетраенето на любимите си песни...

Следва сватба и един логичен финал.
Книгата е написана преди всички останали, които предлагаме. Основите на стила и поетиката са положени, но ще търпят развитие нататък. Мисля, че почитателите на Елиф Шафак ще харесат и този роман.

„Светецът на неизбежната лудост“ е първата книга, която Елиф Шафак пише на английски, а на българския книжен пазар това е шестата поред.
И тук авторката остава вярна на своя стил и разказваческото си майсторство, чрез които читателят се среща с всевъзможни странни и интересни герои в Бостън: турчинът Йомер, мароканецът Абед, испанецът Пию, американката Гейл, „местната лесбийка“ Дебра Елън Томпсън и мексиканката Алегре. Да не забравим и всеядото куче Ароз, което е неволен свидетел на всички лудости на хората около него и пръв дегустатор на храната им.
Всеки един от героите е затънал в разрушителни мании, комплекси и предразсъдъци.
Йомер пие огромни количества кафе, пуши като комин, чашките му с алкохол са неизброими, а музиката е неговият начин да отброява похабеното време.
Абед е мюсюлманин, който живее в миналото и все още не може да забрави своята любима в Мароко, за да заживее начисто.
Алегре е изключителна готвачка и безнадеждна булимичка, която превръща готвенето в риуал и мания, за да избяга от собствените си страхове и комплекси.
Гейл прилича на вещица от приказките, която втъкава в косите сребърна лъжица, облича се странно, тероризира хората наоколо с черногледството си. И е напълно решена да се самоубие, но всеки неин опит се проваля. Освен един...
Всички те са емигранти в собствения си живот, чужденци вътре в себе си и с хората.
Маниакалните им хобита и навици са пътищата, по които бягат, търсейки онова вечно изплъзващо се човешко щастие...

„Склонни сме да не се поддаваме и да не бъдем променяни от любимите си поради страха, че ще ги загубим, но може би промяната, която идва с любовта, е нашето единствено благодейно спасение.

Когато си чужденец, не можеш да бъдеш просто себе си. Аз съм моята нация, мястото, където съм се родил. Всичко друго, но не и себе си.

Ако си роден мексиканец, опитай се една година да живееш като арабин, а следващата като някого друг. Смени името и идентичността си. Живей без име и идентичност. Само когато спрем да се идентифицираме с онова, което сме по рождение, само ако и когато успеем да го постигнем, ще можем да избегнем всички видове расизъм, сексизъм, национализъм, фундаментализъм и изобщо всичко, което издига барикади в този свят и ни разделя в групи и подгрупи.

Кой е истинският чужденец – този, който живее в чужда страна и знае, че принадлежи на друга, или този, който живее като чужденец в родната си страна и няма страна, на която да принадлежи."

В "Светецът на неизбежната лудост" Елиф Шафак обединява в общо приятелство хора от различни култури, с интересни съдби и характери въпреки различията или точно заради тях. Те се сближават, радват се и страдат заедно. Някои се опитват да избягат от себе си, други се надпреварват с времето.
По своя неповторим начин Елиф Шафак ни въвлича в техните истории, изпълнени с много емоции и неочаквани обрати.