Това ще бъде последната сделка, след която Карл Ф Ванг, дилър на хашиш, току-що навършил 26, ще се пенсионира. Планът е съвършен, изпипани са всички детайли и ще се сложи край на една епоха, белязана от страха от закона.
Няколко месеца по-късно карл наблюдава изгрева от хотелската си стая на малък гръцки остров. Бутилка уиски е единственото му оръжие срещу сенките, които неумолимо го преследват и тук. Образите от събитията, споменът за допуснатите грешки и непримиримият му гняв са бездна, от която не е ясно дали ще може да изплува.
"Последният коз" - култова класика.
Ингвар Амбьорнсен е един от най-значимите и най-продавани норвежки писатели с общ тираж на книгите си над 1 млн. екземпляра само в родината си. Носител е на многобройни литературни награди, а книгите му са преведени в много страни.
Роден е на 20 май 1956 г. в Ларвик, Норвегия. Сега живее със съпругата си в Хамбург. Критиците го наричат говорител на аутсайдерите и социално неадекватните хора. Той е любим автор на много млади хора по света.
Героите му са хора, които са изпаднали от обществото или сами са направили този избор в знак на протест. В ранните си книги изследва цената, която поколението от 60-те плаща заради злоупотребата с алкохол и дрога. Героите от тези произведения се движат в среда, в която насилието и убийствата са ежедневие. Така Амбьорнсен навлиза успешно в криминалния жанр. Заради способността му да се солидаризира със средата, която описва, и заради изключително богатия му език, зареден с ирония и изпъстрен със сленг и жаргон, го сравняват с Реймънд Чандлър. В криминалните му романи представите за добро и зло се размиват, а авторът изпитва симпатия към хора, които писател морализатор би нарекъл негодници. А кой все пак е истинският негодник, не е ясно - внушава Амбьорнсен, за който нещата никога не са само черни или бели. Първият му криминален роман - "Убийството на последната лисица" излиза през 1983 г. Следват "Очите на Сталин", "Кръстът на вещиците"...
Прелом в творчеството му е "Бели негри", в който с изключителен хумор, премесен с немалко горчилка, е показана трагичната съдба на едно поколение, чиито надежди са били излъгани.
Връх не само в съвременната норвежка литература, но и в световната, е серията от четири романа с главен герой Елинг - "Изглед към рая", "Птичи танц", "Кръвни братя" и "Обичай ме утре". Книгите са сюжетно самостоятелни, обединяват ги общата гледна точка /на героя разказвач Елинг/, и общите герои /двамата приятели Елинг и Хел Бярне/. Душата на един човек с психически проблеми се оказва с удивителни измерения. Параноикът Елинг освобождава фантазията си с мощта на своята енергия. Поредицата, представляваща обезоръжаваща смесица от наивност, разум, лудост и невероятно чувство за хумор, има блестящ прием сред читателите по света. На места човек направо вие от смях заради уникалния хумор, който е в баланс на отчаянието, самотата и депресията, които тежат върху съвременния човек. Самият Елинг не е веселяк. Той е човек, който гледа изключително сериозно на живота. И макар че има проблем в контакта си с хората, той изпитва страстно желание да съпреживява с другите. Удивително е приятелството му с Хел Бярне - огромен, силен мъж, който мисли само за ядене и за жени. Той е много под интелектуалния потенциал на слаботелесния Елинг. Но двамата, взети заедно, показват човешкия индивид в неговата цялост. Ако погледнем към героите през призмата на прочутия руски литературен теоретик Михаил Бахтин, Елинг символизира горницата на човека /интелекта, полета на мисълта и въображението, чувствата/, Хел Бярне символизира долницата /храненето, отделянето, похотта/.
От 1986 г. досега Ингвар Амбьорнсен е получил многобройни литературни награди, отличили изключителния му талант - "Браге", "Вестфолд", "Рикмолс", "Капелен"... През 2004 г. писателят бе удостоен с международната награда "Бутпрайз" за това, че "чрез написаното си слово повдига най-наболелите въпроси на обществото по начин, който изпълва хората с разбиране, прокарва нови граници, счупва рамките на нещата, които се премълчават, и разкрива недъзите на съвременното общество".