изключително произведение!
Приключенията на Симплицисимус
Автор: Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Борис Парашкевов |
| Брой страници | 520 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 1024 грама |
| Размери | 17x25 |
| ISBN | 9786191522866 |
| Баркод | 9786191522866 |
| Категории | Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това е описание за живота на един необикновен странник на име Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм, къде и кога се е появил на този свят, какво е видял, научил, изпитал и препатил в него и защо доброволно отново го е напуснал. Извънредно забавно и твърде полезно за прочитане.
В първата си версия, съдържаща пет книги и заложена в основата на настоящия български превод, романът "Приключенията на Симплицисимус Немски" излиза през 1668 г. Към неговите ценители се числят такива изтъкнати личности като Готфрид Вилхелм Лайбниц и Готхолд Ефраим Лесинг. През 19 век писателят Херман Курц го преоткнрива за романтиците. В съгласие с религиозно-мистичнит им възгледи за тях особено привлекателен е образът на отшелника, а песента за славея си извоюва трайно присъствие в антологиите на немската поезия. Именно романтиците спомагат "Симплицисимус" да намери своето място и в световната литература като най-значително произведение от епохата на немския барок.
Книгата е много хубава. Всеки може да разпознае себе си в една или друга ситуация. И всеки е бил Симплицисимус в даден момент. А много от въпросите, които той задава са актуални и днес. Темата с различните идоли- славата, огромните богатствата, корема (лакомията), телата си и т.н и колко простодушно обяснява на търсача на редки картини: Какво по-рядко и по-достойно от това друг да страда, за да изкупи човешките грешки (т.е Христос).
Това е жива класика и част от световното културно наследство. А
книгата е зле
Коментарът е редактиран от администратор.
Не разбирам някои от коментарите. Книгата е много приятна.
Oще не съм я чел, но оформлението е страхотно.
Коментарът е изтрит от администратор.
Не се тревожи за издателството, има си кой да го спонсорира.
Аз си мисля, че книгата е хубава, но явно само моето поколение ще я оцени. Подарих я на племенника си, той е тинейджър, който много се интересува от история, митология, литература, но изобщо не му хареса. Илюстрациите и те не му харесаха. Така че явно само ние, по-старите, ще се наслаждаваме на луксозното издание, дано издателството се спонсорира някъде отвън и не разчита много на продажбите.
Готско.
Една от най-паметните литературни творби от епохата на немския барок –„Приключенията на Симплицисимус“ с автор Якоб фон Гримелсхаузен, описва живота на странника Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм: „кога и къде се е появил на този свят, какво е видял, научил, изпитал и препатил в него и защо доброволно отново го е напуснал“. Заради простодушието си като дете той получава името Симплицисимус. След като минава през безброй приключения – като малък често се преправя на девойка и предизвиква множество задявки, впоследствие става паж, четирима „дяволи“ го отвеждат в Ада и го черпят с испанско вино, а в Тридесетгодишната война (1618-1648) е отличен за военни заслуги към шведската корона – героят в интригуващия роман се оттегля в отшелничество, омерзен от нашия свят.
Произведението има дълга и заплетена история. То излиза за първи път през далечната 1668 г., но поради опасения, че изданието може бързо да остарее по лавиците на книгопродавниците, като година на издаването му фигурира 1669 г. За автор е посочен Герман Шлайфхайм фон Зулсфорт, но името на действителния автор, както и на книгоиздателя остават неизвестни. Впоследствие романът бива преиздаван, допълван, разширяван и обогатяван с множество гравюри. В началото на XIX в. интересът към него се възобновява, след като писателят Херман Курц го преоткрива за романтиците – образът на отшелника е особено привлекателен за тях, тъй като е в унисон с религиозно-мистичните им възгледи. Именно с помощта на романтиците „Приключенията на Симплицисимус“ успява да намери своето призвание като първата пикарескова творба в Германия.
Преди да се разбере чие е авторството на романа, той бил смятан за автобиографичен. През 1838 г. е установено кой е истинският автор на творбата, след като са разчетени инициалите на Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен, а в останалите имена, с които се подписвал предполагаемият автор, са дешифрирани анаграми на Кристофел фон Гримелсхаузен, използвани от твореца като псевдоними (общо десет на брой, включително Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм). Оттук нататък, макар и с голямо закъснение, започва издирването на сведения за живота на Гримелсхаузен. Днес е известно, че той е роден през 1621 или 1622 г. в Гелнхаузен – малко градче в близост до Франкфурт на Майн. Произхожда от занаятчийско семейство, но поради ранната смърт на баща му и повторния брак на майка му е отгледан от своя дядо – хл***рят Мелхиор Кристоф. След като преживява Тридесетгодишната война, служейки като мускетар и писар, а по време на последния поход в Бавария навярно е и полкови секретар, през 1648 г. Гримелсхаузен се установява в Офенбург, оженва се, отваря собствена гостилница, а от 1667 г. до края на живота си е кмет на градчето Ренхен в страсбургското епископство. Сред най-известните му произведения са трактатът „Сатиричен пилигрим“, романите от т. нар. симплициански цикъл –„Скитницата Кураж“, „Странният Шпрингинсфелд“, „Чудноватото птиче гнездо“ и др.
Романът „Приключенията на Симплицисимус“ е част от съкровищницата на световната литература не само поради съчетаването на бароковия стил с елементи на пикаресков роман (зародил се в Испания), но и защото успешно обрисува обективна картина на опустошенията в Европа по време на войната през XVII век. Българският превод е дело на проф. Борис Парашкевов и е богато илюстриран от художникa Петър Станимиров.
Да, много скучна, погледнах я само от любопитство. Кому е нужна тази вехта книга?
Мене пък не. Заяждайте се, защото завиждате че не можете да рисувате като Петър Сганимиров!
Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен, Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм, Готфрид Вилхелм Лайбниц, Готхолд Ефраим Лесинг.... Ааа, последният да затвори вратата - това ме отказа от четене само като видях тия имена.
Грозни илюстрации, излишна книга.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
