Последният китайски готвач

Автор: Никол Монес

Коментари: 0

Издател Гурме ЕООД
Преводач Петя Петкова
Брой страници 390
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 328 грама
Размери 14x20
ISBN 9789542917311
Баркод 9789542917311
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

В своя чувствен и пленителен роман "Последният китайски готвач" Никол Монес отвежда читателя в скрития свят на елитната кухня на съвременен Китай чрез историята на американска кулинарна журналистка в Пекин. Когато наскоро овдовялата Маги Макелрой е повикана в Китай във връзка с иск към покойния й съпруг, тя е сполетяна изневиделица от откритието, че той може да е водил двойнствен живот. Единственото, което й носи утеха, е работата. От списанието, за което пише, й възлагат да направи материал за Сам, наполовина китаец, наполовина американец, наследник на даровити готвачи, работили в двореца на императора. Докато наблюдава как Сам се подготвя за кулинарно състезание за Олимпийските игри в Пекин, тя започва да съзира вплитането на кухнята в китайската цивилизация. Тук, сред уроците за традициите, дълга и човешките връзки Маги намира тайната съставка, която може да излекува сърцето й.
Това е новата история на една нация, разказана през традициите на нейната кухня. Поднесена с щипка красива любов, за съвършенство.

Ключови думи: Чудесата на Изтока

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Пишейки статия за Сам Лян – един от малкото готвачи, умеещи да притотвят имперска кухня, Маги навлиза в един непознат свят на вкусове, аромати, текстури, но и на семейна привързаност и обич, който й помага да излекува болката от загубата на съпруга си. Докато работят заедно, Сам и Маги намират един в друг това, което са мислели за изгубено и невъзможно.


Гръбнакът на романа е гуанси – връзките, мрежата на взаимозависимост, която поддържа обществото. Моторът на гуанси обаче е храната – как хората ядат заедно, това е свързващото звено между поколенията и нравите.


 Езикът на Никол Монес е изящен, същинско угощение за сетивата на читателите, всяка дума, всяко описание си е на мястото. Оформлението и преводът на български също са на високо ниво и правят удоволствието от прочетената книга пълно.


Не бих се наела да преразказвам прекрасните описания на ястията, които приготвя Сям, само ще ви предупредя да не сядате да четете гладни!


 


"В класическите книги се казва, че загадъчните сили на есента създават сухота в небесата и метал на земята. От вкусовете тя поражда острия. Сред емоциите поражда скръбта. Скръбта нито може да бъде преградена със стени, нито държана близо твърде дълго. И двете биха довели до обсебване. За някой, който скърби, гответе с див лук, джинджифил, кориандър и розмарин. Техният остър вкус надига скръбта нагоре и я прогонва извън тялото, освобождавайки я във въздуха."

Станислава Чалъкова, Хеликон Велико Търново

“Последният китайски готвач” е цяла една философия, при това много вкусна!


Изкуството се изразява не само в приготвянето, но и в консумирането на китайската храна, а тайната на всяко ядене не е в самата храна, а в акта на споделянето й.


Тук много фино са преплетени историите на една млада вдовица и потомъкът на велики готвачи, приготвяли храната за императора.


Потапянето на журналистката Маги в един коренно различен свят от западния, води до тоталната промяна в нейния мироглед и отваря сетивата и сърцето й за неподправения вкус към живота.


А тайната съставка е любовта във всичките й измерения.

Виолина Драгнева, клиент на Хеликон Шумен

Странната  асоциация, която буди  заглавието на тази книга е с незабравимият филм на Бертолучи “Последният император”. Сякаш предупреждава, че не е поредният рецептурник  за сантиментални домакини, наводнили литературата  напоследък.
“Последният китайски готвач” се оказа бижу. Първо заради темата – азиатската част е по – големия дял от света към който гледаме с респект, понякога с пренебрежение, а най – често, що се отнася  до механизмите на тялото, и с надежда. Именно то е овладяно в романа  чрез най-естественото човешко действие – яденето.


Формулата на сюжета е банална – китайски готвач с еврейска жилка  трябва да опази фамилната (имперска) чест в кулинарен двубой на Олимпийските игри в Пекин. Това е делото на живота му. Следва го неотлъчно американска журналистка, която се озовава там поради иск за бащинство към починалия й съпруг от непознато китайско семейство. Тя е любовта на живота му. Дотук – типична съвременна мелодрама.
Но когато в нея изплува една стара книга с великолепена философия, и всяка стъпка  на героите е осмислeна  чрез сблъсъка на две култури, текстът натежава в друга посока.


“Последният китайски готвач” се превръща в конфуциански трактат, в игра, или казано по – просто – в добра литература.
Кулинарната част е предела, отвъд който минава читателя с изострен апетит по отношение на себе си. Остава му удоволствието че е изпробвал естетическите си рецептори и е нахранил ума, душата и тялото си.

Людмила Еленкова, Хеликон София - България

Това на пръв поглед умело разказана история за любовта между кулинарната писателка Маги и шеф-готвачът Сам Лян. По-впечатляващото обаче е това, че много приятно е описана историята на китайската кухня. За разлика от
западната култура, китайците имат много по-различно отношение към храната – нейното поднасяне и приготвяне.

Дребните, но много важни нюанси, свързани с тяхната кухня, разкриват непознати страни от китайската политическа структура, изкуство, история, религия и за мястото на семейството в тяхното общество.

Майа Цветкова, Хеликон София - Витоша