"Изгубеното дар-слово" е роман-калейдоскоп. В него всяко парченце от картината има свой живот, но е и неизменна част от цялото:
Писателят вече не може да твори, изгубил е дар-словото си. Съпругата му е всецяло отдаден на науката изследовател, синът им отхвърля насаждания в него стремеж към успехи и бяга на далечен малък остров - убежището, където може да се скрие от разпалената по цял свят агресия.
Подмамен в планината от легендите и от бунта срещу терора, млад кюрд бяга, разочарован от нейната жестокост.
Младо девойче се спасява от догмите на традицията.
Предател. Чужденка е взривена и разпръсната на парчета при самоубийствен бомбен атентат в Истанбул.
Град в Югоизтока, особена жена, особен живот.
На малък норвежки остров едно момченце очаква своята майка - приказната принцеса, която няма да се завърне никога...
Откъде започва насилието? Дали от научната лаборатория, където се разчленяват опитни животинчета, дали от бойното поле, където убиваш или умираш? Дали когато пренасяме собствените си амбиции в децата си, или когато безпристрастно заснемаме човешкото страдание с фотоапарат? Дали при избора: да спазиш догмите на традицията, да се отдадеш на любовта или да отхвърлиш другия човек като различен?