Книгата на Румен Иванов е един новаторски опит да се опише и систематизира възможно най-големият достъпен обем информация за българите извън България и населението в съседните балкански страни, което е загубило българското си съзнание поради стечение на историческите и политически обстоятелства, но е от български произход.
Авторът е икономист по професия, но силно изкушен от историята на България. Той ни дава неизвестна за повечето българи подробна информация за най-периферните области на българското езиково пространство от последните 150-200 години. Освен традиционните Мизия, Тракия, Македония, от изследването му се вижда, че компактни български групи са обитавали Косово, Поморавието, вкл. и Източна Шумадия, Източна Албания, най-южната част на Македония, части от Епир и Тесалия. Спира се подробно и на българските колонии в Бесарабия, Влашко, Банат. Дава интересна информация за различните български етнографски групи у нас, като капанци, торци и др. по-малко известни, както и за групи от българи, попаднали под силното влияние на чуждите пропаганди /гръцка и сръбска/ в резултат на което загубили българското си съзнание през XIX и XX век.
Книгата е подплатена с богата статистическа информаци за българските общности и селища, останали извън сегашните български граници.
Във втората част на книгата авторът разглежда една дискусионна тема за т.нар. "волжки българи" и има ли днес техни потомци.
Въпросният труд е интересен за всеки българин, вълнуващ се от съдбата на България.