Ироничен, та чак сардоничен, Борис Роканов дразни, съблазнява, обладава, разказва грозно и непочтително разни случки и истории, повече или по-малко интересни, но не стои на едно място. Не може да му се отрече - изразява себе си с всяко достъпно средство, дори да не е разбираемо или лесносмилаемо от "общата" публика. Изисква се доза предварителна подготовка, познание за живота и схващанията на автор като него, за да не изригнеш в псувни, а да се вгледаш по-надълбоко в този текст. /Ирина Канушева/