Песента на сатаната

Автор: Карл Хамър

Коментари: 5

Издател AMG-Publishing
Брой страници 420
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 366 грама
Размери 14x21
ISBN 9789549696554
Баркод 9789549696554
Категории Криминални романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Някои от нещата, които ще прочетете, може да ви се сторят абсурдни, пресилени, объркващи и дори ужасяващи. Това е ис­тория за най-ценното съкровище, за материални и нематериални богатства, пред които думите са безсилни; съкровище, което съм търсил упорито и за което някои са готови да дадат живота си и дори да убият. Това е съкровище, заради което могъщите хора, използвайки потайностите на окултния свят, манипулират гражданите и демократично избраните лидери.
Том Р., бивш агент на ЦРУ, участник в събитията, описани в книгата

През 1934 г. от катедралата в Гент, Белгия, е откраднато пано, част от шедьовъра на Ван Ейк „Поклонение пред Мистичния агнец“. Това пано така и не е открито.
В „Песента на Сатаната“ Карл Хамър предава завладяващия разказ на Том Р. – експерт по история на изкуството, който като млад е вербуван от ЦРУ и MI5, за да издирва произведения, откраднати от нацистите. Разследването на случая с изчезналото пано го кара да тръгне по следите на оръдията на страстта – гвоздеите и трънения венец от разпъването на Исус на кръста, и го отвежда до манията на Химлер по окултизма, юдейския мистицизъм, мисията на Христос, истината за катарите и рицарите тамплиери и не на последно място – открива съвсем нов поглед върху загадката на Рен льо Шато, която не спира да привлича интерес.

Действието в книгата се развива по време на Втората световна война и малко след нея. Главният герой и разказвач (Том Р.) е холандец, чийто баща го изпраща в Лондон да учи история на изкуството. По време на нападението на немците над Ротердам бащата на Том е убит, а той остава жаден за отмъщение. Благодарение на познанията си в областта на изкуството и езиците, които владее, е привлечен в холандските тайни служби, първоначално като преводач, а после и като агент. Докато работи за тях, Том се запознава със случая на изчезналото пано „Справедливите съдници”, част от прочутия шедьовър на Хубер и Ян ван Ейк „Поклонение пред Мистичния агнец“. На Том му става ясно, че това далеч не е просто кражба на произведение на изкуството – в нея са замесени нацистки окултни общества, които искат да се доберат до картината, защото се вярва, че в изображенията върху олтара са скрити знаци – знаци, които разкриват местонахождението на трънения венец и други предмети, свързани с разпъването на Христос на кръста. Том навлиза все повече в разследването, накрая го оглавява сам и предприема редица разпити на хора от най-високите етажи на нацистката партия.
Впоследствие холандецът получава предложение да се прехвърли в американските тайни служби с обещанието, че може да продължи разследването. Търсенете на отговори го отвежда до Йерусалим, а след завръщането му в Европа, и до френското село Рен льо Шато, известно с това, че пази останките на Мария Магдалина. Там холандецът разбира, че разледването на една скандална кражба на произведение на изкуството се оказва тясно свързана с най-голямата световна конспирация в съвременния свят – конспирация, в която ръката на Сатаната е достигнала много далеч в създаването на масови заблуди.
“Песента на сатаната” не е трилър, а книга, която се позиционира между романа и документалното четиво. Тъй като събитията в нея са разказани на автора от човек, участвал в тях, Карл Хамър ги пресъздава така, че през цялото време читателят има усещането, че чете реални записки от дневник.
Книгата „Песента на сатаната” ще привлече интереса не само на хора, интересуващи се от библейски загадки и исторически сюжети. Тя би заинтригувала всеки мислещ човек, който се вълнува от темата къде са корените на едни от най-влиятелните институции в момента и докъде се простира тяхната сфера на влияние – не само в области като политиката и икономиката, но и още по-страшното, в човешките умове – там, където свободата би трябвало да бъде единственият господар.

от Boris Glushkov / дата: 08 май 2013

Да, евтино подражание на Дан Браун и Том Егелан. Сюжетът също е елементарен и предвидим.

от Тишо / дата: 18 апр 2013

Евтино подражание, елементарно написано.

от Гостът / дата: 10 апр 2013

Какво може да му е на Сатаната? Ами това, че не звучи добре, кое му е добрето? Защо не публикуват повече романи с добри символики в заглавието, ами само търсят да се набиват на очи, за да си кажат хората " ау, за какъв ли невиждан сблъсък ще става дума този път", а пък то е все една и съща изтъркана тема... Какво ново може да се добави за Сатаната, което хората вече да не знаят, ама на, ай тъй да го има в заглавието! Простотия!

от Draven, Malazan / дата: 07 апр 2013

Че защо да не е добра стратегия? Какво му е на Сатаната? Заглавието звучи добре, ако не друго.

от Гостът / дата: 07 апр 2013

Хубаво започва, добър откъс сте публикували, но не мога да разбера защо продължават да се издават романи с името на сатаната в заглавието. Дяволът, Луцифер ( " Евангелието на Луцифер"), сатаната, демонът... това някакъв търговски трик за привличане на вниманието ли трябва да е? Каквато и роля да бъде отредена на този най- тъмен образ в романа, смятам че не е добра маркетингова стратегия името му да бъде поставяно още в заглавието.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg