Млада жена е слязла от автобуса посред нищото, без да знае къде се намира и къкво би искала да прави там. Просто си седи, не знае дали бяга от нещо. Заживява при непознати, които не й задават въпроси, а я приемат като приятел, без да искат нищо от нея. Обикновени, прости хора, с привидно прост и лесен живот. И тя не им задава въпроси, прекалено заета със собствените си терзания. Постепенно обаче читателят е принуден да вземе страна и да даде оценката си докъде вредите, които причиняваме на другите, може да бъдат оправдани.
Романът всъщност не приключва в края, защото той ще ви възхити и ще ви се прииска веднага да го прочетете отново, вече с други очи.