"В Лондон винаги е имало много улични котки, които кръстосват града, прехранват се с отпадъци и разчитат на милостта на случайни минувачи. Тези бездомни животни водят всекидневна битка за оцеляване. Много от тях приличат на Боб: обрулени от живота, прекършени създания.
Затова не е чудно, че той разпозна в мен сродна душа." /Джеймс Боуен/
Джеймс Боуен е уличен музикант в Лондон. Когато през пролетта на 2007 година намира ранен рижав котарак, той все още не подозира колко ще се промени живота му. Джеймс живее ден за ден в борба със себе си за преодоляване на зависимостта от наркотиците. Въпреки това, не може да остави без грижа този поразително интелигентен котарак, на когото дава името Боб. Котаракът бавно се възстановява и Джеймс го пуска отново на улицата с мисълта, че никога повече няма да го види. Само че Боб е на друго мнение.
Техните необикновени, забавни, но често и опасни преживелици коренно променят живота им и постепенно лекуват раните от трудното минало на всеки от тях. Джеймс и Боб стават неразделни, свързани в спасително и за двамата приятелство.
Животът на Джеймс Боуен от Лондон като клошар по улиците му отнема както достойнството, така и собствената му самоличност – с една дума всичко. По-късно като уличен музикант всеки ден свири на китара и общува с различни хора, едни добронамерени, други не толкова. Срещата с рижавото коте променя живота му, защото то се нуждае от лечение и храна, които са осигурени с последните му пари.
Никога преди появата му Джеймс не е поемал отговорност за някой друг. Присъствието на Боб му дава шанс да не е наркозависим и да общува с хората.
Котките много внимателно подбират с кого да бъдат и присъствието на рижавия любимец възвръща и собствена самоличност на китариста.
Котаракът е най-добрия приятел на Джеймс, който му посочва пътя към един различен и по-добър живот.
Книга по действителна история, която е поредният пример за безусловната любов на животните, на мен ми хареса и бих я препоръчала на малки и големи читатели. Всеки заслужава приятел като Боб, моето семейство има такъв...
Камелия Дамянова, клиент на Хеликон Шумен