Едно минало, което я преследва. Едно бъдеще, което тепърва трябва да изгради. И една тетрадка, за да опише живота си.

„Тази Мая ме накара да страдам повече от всички мои предишни герои. На места ми идваше да й зашлевя два шамара, за да й дойде малко умът, а на други ми се искаше да я прегърна силно, за да я предпазя от света и от собственото й объркано сърце.“ Исабел Алиенде

„Дневникът на Мая“ е последният й роман, определен от в. „Ню Йорк Таймс“ като „стряскащ съспенс“. Това е съвременен разказ за едно съзряване, съсредоточен върху съдбата на Мая Видал – забележително момиче, изоставено от родителите си. Мая расте в стара къща в Калифорния под грижите на баба си Нини, емигрирала там след преврата в Чили през 1973 г., и на дядо си Попо – добродушен чернокож астроном. След смъртта му обаче Мая излиза от релсите и се отдава на наркотици, алкохол и дребна престъпност – една зловеща спирала, която я отвежда в Лас Вегас в опасния подземен свят на воюващи помежду си банди, убийци, полиция, ФБР и Интерпол. Единственият й шанс за спасение е Нини, която й помага да избяга на отдалечен остров край бреговете на Чили и там Мая започва да води дневник в стремежа си да разплете тайните на своето семейство и на собствения си живот.