Етгар Керет /1967, Рамат Ган/ е най-четеният израелски писател от своето поколение. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, "безтегловността на писането", всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора: обич, която личи в цялата му проза. Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии . Сред многото му отличия са Платинената награда на израелската Асоциация на издателите /неколкократно/, отличието за най-добър чуждестранен писател на Централната градска библиотека в Санкт Петербург /2010/ и кавалерската степен на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, както и на Златна камера от Кан 2007-а, за създадения заедно със съпругата му Шира Гефен филм "Медузи".
Асамтой /измислено име, което, произнесено на глас, да звучи като "Аз съм той"/ излиза за първи път през 2002 г. и заимства заглавието си от най-дългия разказ в сборника, посветен на бащата на писателя. И докато първият, "Шишко", е обяснение в любов към жена му, една от ключовите истории, с която се идентифицира самият автор, е "Говорящата риба". В интервю Керет обяснява: "Има нещо много силно в този образ. Докато е във водата, не може да говори, а извън водата не може да живее. За една говоряща риба всеки опит да се изрази е твърде трудно и смъртно опасно начинание. Мисля, че писането е нещо подобно. Не смея да твърдя, че всички писатели са такива, но аз лично съм точно говоряща риба". Най-новото от Етгар Керет са сборникът "Изведнъж на вратата се чука" /2010/ и предстоящата "Неискрено ваш" /2013/, компилация от есеистични тесктове, публикувани в международната преса.