Чувството за истинност е много важно и за споменните страници, включени в новата ми книга „Човек за споделяне“. Искрено се надявам, че то винаги е съпровождало и моя делничен живот...

Почти половин век е изминал от излизането на първата ми стихосбирка – „Една усмивка ми е столица“. Колко много изгреви, колко много залези!... Вярвам, че споменатото чувство за истинност движи и моята самоделна лодка. Не убеждавам нито себе си, нито другите, че тя е стигнала велики брегове. Сам си знам, че не е лесно да преплаваш цялото море със самоделна лодка! Но с нея много пъти съм плавал през истински вълнения!


За разказаните истории

В „Свидна“ авторът разказва интересната история на една българка, с която се запознава в столицата на Пакистан – Исламабад, където участва в литературна конференция, посветена на източната мистична поезия. Единият бъбрек на сина й не функционира и тя е принудена да замине за Пакистан, където да се извърши скъпоструващата операция. Там Свидна се влюбва в богат бизнесмен, но тяхната връзка е отхвърлена от строгите правила на Корана. Жената открива в Георги Константинов един устойчив, съпричастен и действен човек, на когото може да се довери.
В „Кажи, кажи, Оракуле“ авторът разкрива детски спомени и съкровени мисли за ролята на съдбата, стремежа към лична независимост и предопределеността в живота. Той споделя мнението си за ясновидството и разказва случка с покойната Вера Кочовска, която го е впечатлила.
В „На гости при Шолохов“ Константинов разказва за първото си пътуване със самолет зад граница, когато е едва на двадесет и три. В Москва той се запознава с именития руски писател Михаил Шолохов и с Юрий Гагарин. Освен че споделя личните си впечатления за двамата, авторът прави паралел между „Отнесени от вихъра“ и „Тихият Дон“ и общочовешката значимост на идеите в големите творби.
„Почти нереална земя“ ни представя Индия и ежедневието на обикновения индиец; „Моите лични срещи със Захарий Стоянов“ разказва за посещението на автора в Париж, на мястото, на което е загинал големият български писател, а в „Поздрави от Рая“ Георги Константинов описва престоя си в Лимани, Швейцария. Той отива там по покана на фондация заедно с колеги писатели от цял свят и е настанен в стая „Камю“. Там се натъква на оригиналните писма на Хемингуей до неговия издател, в които знаменитият писател иска повече пари.
В „Забранено за възрастни“ и „Между хапчето и ножа“ Константинов разказва лични истории, които засягат самия него и сина му и които разкриват проблемите на съвременното общество.
Историите „Случаят Квартално събрание“, „Малки бележки за великото“ и „Грешникът Иван“ са с политически оттенък и разкриват огорчението на писателя от политическата власт и негови лични бележки, свързани с избора на първи президент и подписването на новата Конституция на Република България преди двадесет години.
В „Ирански дневник“ Константинов споделя впечатленията си от Техеран, Исфахан и Шираз и живота в Иран, ежедневието на жените, които крият косите и лицата си, а в „Пътеписно от Дакар“ – удивлението си от истинския, неподправен живот в сенегалската столица.
Авторът сам определя „През Кайлъка за гарата“ като опит за автобиография, в който разказва живота си – от детството си в Плевен, в което е играл и поглъщал лакомо книгите, до развода на родителите си, от ученическите години до появата на пазара на първата му стихосбирка и последвалите я събития в професионален и личен план.
„Безсъние в Константинопол“ е посветена на майка му, баща му и Истанбул, а „Самоделната лодка“ представлява оценка на „Човек за споделяне“ и лична самооценка на човека и писателя Георги Константинов.