Стихосбирката на Виолета Пенушлиева "Гравитация" съдържа особена поетическа същност, всичко е нестандартно по форма и съдържание, не обичайно като светоразбиране и светоусещане, това е художествено предизвикателство за стереотипно възприятие. Но това не пречи на лирическото начало да се изразява чрез строен стихотворен ритъм и непрекъснато меняща се тоналност и да се постигат екзистенциални внушения. Всички стихотворения са богати със синтетична образност, носят автентична чувствителност: поетесата търси неуловимото зад видимото, търси вътрешните измерения на нещата.
В "Гравитация" Виолета Пенушлиева постига универсалност на своята поетическа интерпретация на човека, има философски обобщения за цялостното човешко битие. Чрез тази стихосбирка поетеста ни сродява с тревогата си за смисъла на съществуването, в което човеците да не бъдат самотни и разделени, а да иа взаимопретегляне между тях, да ьсе приобщават един към друг, да бъде единение на духовна основа, защото само в духфа човекът се доказва и самоосъществява. /Марин Кадиев/