Хомо фабер

Автор: Макс Фриш

Коментари: 0

Издател Леге-Артис
Преводач Венцеслав Константинов
Брой страници 294
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 265 грама
Размери 14x20
ISBN 9789548311366
Баркод 9789548311366
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 16.00 лв.

"Хомо фабер" /1957/ е култов и неостаряващ роман на Макс Фриш. Основна тема в него е митът за "модерния човек". Инженер Валтер Фабер е технократ, homo faber /произвеждащ човек/, който се стреми да подчини живота и съзнанието си на принципите на електронноизчислителната машина, която "превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да й попречат..."
Но ето че "електронното съзнание" на Валтер Фабер не съумява "да изчисли" неговото бъдеще, защото вложените в машжината на разума му данни са погрешни... Срещайки случайно дъщеря си Сабет, той бавно и мъчително започва своето "пътуване към себе си", "завръщане" към изгубения рай на човешката общност, на благодатната спойка с природата и себеподобните... Колкото и да се утешава с теорията на вероятностите, той неволно унищожава един млад живот, все пак завещавайки на читателя стремежа си към човечност...

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Макс Фриш е един от най-значителните съвременни швейцарски писатели, световноизвестен драматург и белетрист. Роден в Цюрих през 1911 г., в семейството на архитект-строител, Макс Фриш изучава германистика. Но след като в Германия през 1933 г. идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с недоволство към „хуманитарните дисциплини\", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини. Публикува първата си книга - романа „Юрг Райнхарт\" (1934). Изживява криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на „положителна\" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер\". Въпреки решението си, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора\" (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят\" (1945). Следват драмите „Санта Крус\" (1946), „Когато войната свърши\" (1949), „Граф Йодерланд\" (1951) и големият му световен успех - комедията „Дон Жуан или Любовта към геометрията\" (1953). Слава на белетрист му донасят романите „Щилер\" (1954), „Хомо Фабер\" (1957) и „Ще се нарека Тантенбайн\" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му „Монтаук\" (1975), драмата „Триптих\" (1978) и повестите „Човекът се появява през олоцена\" (1979) и „Синята брада\" (1982). В творчеството си Фриш разглежда отчуждението на съвременния човек от света, себеподобните и самия себе си, като застъпва възгледите си на хуманист и моралист. Умира през 1991 г.

www.limmatverlag.ch/Default.htm?/frisch/