Полунощни приказки

Автор: Емил Верхарн

Коментари: 0

Издател Библиоскоп
Брой страници 62
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 54 грама
Размери 12x17
ISBN 9789548586139
Баркод 9789548586139
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Колекционер, живеещ сред "блажни" творби с изображения на пищни тела, наследява картина от XV в., представяща измършавялото тяло на Христос. Не след дълго това "постно" разпятие налага строгите си естетически канони на всички картини в къщата. Бузестите лица започват да се разлагат, мазните - да се топят. Така "постното" взема превес над всичко и собственикът им е принуден да се върне към по-фундаментални, по-"изчистени" ценности.
Това е първата от трите "Полунощни приказки" на именития белгийски поет Емил Верхарн /1855-1916/. Писани съвсем в началото на творческия му път /в единствено издание от 1884 г./, тези негови "младежки увлечения" дават съвсем различна продстава за твореца, преди да се превърне в известния по цял свят поет на новите времена.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Три приказки – три магични свята на невъзможното и възвишеното.


„Блажна приказка“, „Бяла Коледа“, „В „Еден“ са литературните съкровища, скрити между кориците на тази миниатюрна книжка. Това не пречи обаче тя да е пропита с изящество и изключителна фантазия. Верхарн съпоставя невъзможния възвишен свят и посредствената реалност, за да накара читателя да повярва в невъобразимото чудо, което се оказва истинската същност и на трите приказки. Тук мъртвите на пръв поглед неща се съживяват, за да умъртвят всички банални дадености, навици, ритуали. Алчността се изправя пред образа на Исус, символ на любовта, при топенето на дебелите тела от картините. Превръщането на Коледа в истински празник на душите е съпоставено с ежегодния скучен ритуал. Съществуването на свръхестествения свят на Богове, призраци и ангели единствено във въображението на доктор Велини е като доказателство за съществуването на нещо отвъд човешкия поглед и представи. Сякаш всичко това ни доказва как най-същественото в живота е тайнство, невидимо за очите и немислимо за закостенелия човешки ум.


 


„Всички тези власеници, всички тези епитрахили, снежни мантии, сребристи филони, тържествени шлейфове, тюлени була усетиха приближаването на черното. Защото няма по-деликатно, по-зиморничаво нещо от тези небесни отсенки, в които се отразява цялата чистота на нематериалното. Съседните тонове ги измъчват, черното ги убива. То символизира траура, страданието, смъртта. То е обидата на земната несгода към божествени белоти.“- Из „Полунощни приказки“ – Емил Верхарн

Любина Йорданова, Хеликон Русе