Ей голямо напомпване пада тук. Защо ли я намаляват ако толкова допада на читателите, питам се аз
Езикът на цветята
Автор: Ванеса Дифенбо
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кръгозор |
| Преводач | Паулина Стойчева |
| Брой страници | 296 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 376 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789547712942 |
| Баркод | 9789547712942 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Роман за изгубената надежда, за страха от новото начало... и за несъвършената, но вечна любов.
„Всеки може да разцъфне в нещо красиво...”
Викторианският език на цветята е бил използван, за да се предават романтични послания: жълт нарцис – ново начало и надежда, индийски лотос – душевна чистота, червена роза – любов, вероника – вярност и всеотдайност, мъх – майчина обич...
Виктория Джоунс прекарва детството си в поредица от приемни семейства и социални домове – едно непогалено и необичано дете, което не е в състояние да се сближи с никого. Постепенно обаче научава езика на цветята и чрез тяхната символика изразява отношението си към хората.
На осемнайсет години Виктория излиза от системата и няма къде да отиде, както много други деца със същата съдба. Все така дива и непокорна, тя страни от всички. Доверява се единствено на цветята и създава свой малък оазис – прекрасна тайна градинка в парка, където прекарва нощите си... Скоро местна цветарка открива таланта й и й предлага работа. Виктория осъзнава, че има дарба, с която може да помага на хората. Чрез цветята, които избира за тях, тя връща в живота им това, от което се нуждаят, докато загадъчният продавач от борсата за цветя я предизвиква да открие от какво се нуждае самата тя – от прошката на една също изстрадала жена и от нейната топла прегръдка, от вяра в себе си, от любовта на едно чисто сърце и от ново начало....
Тази изпълнена с надежда, великолепна книга е за всяко наранявано някога сърце. Ванеса Дифенбо ни разказва вълнуваща история за намирането на пътя към дома, дори след като си изгорил всеки мост зад себе си, за прошката и изкуплението, за силата да се научиш да обичаш и да се доверяваш на хората отново. Нейните герои не са съвършени, майчинството не е съвършено и любовта не е съвършена, но е вечна.
За първи път в България една книга излиза с четири корици, всяка от които предава чрез езика на цветята най-важните послания на романа: жълт нарцис за ново начало и надежда, индийски лотос за душевна чистота, червена роза за любов, вероника за вярност и всеотдайност.
Във всяка книга има талон за участие в томбола. Четирима човека ще спечелят по един красив букет от цветя по избор, изработен от бутик „Здравец”. Те ще могат да отправят към някого послание чрез езика на цветята.
До 914:
Историята е супер, а и не говори така за героинята. Ако не ти харесва книгата защо не я подариш на някой близък приятел или роднина.
Книгата е страхотна. Ванеса Дифенбо е много талантлива и с голяма радост прочетох книгата й. За мен тази творба е много емционална и бих искала да се пишат повече такива книги.
Историята е много увлекателна. Както беше написал някой по-долу: на моменти плаках, на моменти се ядосвах... Авторката е талант в писането! А като прочетох малко за дейността й като приемен родител осъзнах, че е невероятен човек с огромно сърце. Това е книга за хора, способни на обич. На останалите няма да им е интересна. Аз й давам 5 рози рейтинг :о)
Влязох тук, защото наистина исках да кажа нещо за тази книга и да се чуе и прочете от повече хора за нея. Изненадана съм от някои коментари, но всеки има право на мнение. За мен като човек от средата на приемните родители в тази книга открих себе си и своите проблеми. Да, проблемите в България институционално са по-различни, но емоционално - абсолютно същите. Но това не е само книга за приемните родители и децата в системата. Може би те по-лесно ще се открият в нея и за тях фабулата определено няма да е безинтересна. Но напълно се присъединявам към едно от по-долните мнения - тази книга ще ми помогне да осъзнаете какъв дар е умението да обичаш и колко трябва да го цениш. Книга за хора със сърца... Препоръчвам силно!
Ужасно разочарование. Фабулата е безинтересна, а на главната героиня ти се иска да й плеснеш поне три шамара на всяка глава...
До Пиленце
Пиленце, а ти откъде знаеш какво четат другите евентуални читатели на тази книга? И защо си мислиш, че някой би си купил книга - тази или която и да е - за да си облекчи съвестта? Толкова ли не е за вярване, че някой може да си купи книга, защото му е допаднало резюмето на историята на корицата, и защото обича хубавите книги? аз лично я купих именно заради това - заинтригува ме анотацията, хареса ми също и тази чудесна идея - една и съща книга да се направи с четири различни корици. Както беше казал някой по-горе, наистина самото избиране на корица е една емоция. Работата ми е пряко свързана с книги и обичам да се докосвам до тях - във всеки смисъл на думата, обичам и да откривам нови книги. Много неща ми харесаха в тази книга - историята на Виктория, начинът, по който се говори за цветята, речникт на цветята в края на книгата. Научих и доста неща - беше ми интересно както да науча нещо за приемната грижа, така и да открия значенията на цветята и техния език. Цялата история е прекрасно написана, много човещина и топлота има в нея. Чувствах се прегърната, докато четях тази книга...Мисля, че е една от книгите, които ще препрочитам още много пъти.
И за всички, които по празниците, решават да се вършат добрини. Могат да си я купят, за да си облекчат съвестта, че през другото време четат само модни списания:) Сега ще кажат че са прочели нещо умно и свързано с деца. Не става само по празниците, хора,тази работа с хубавите книги и децата...
Видях книгата на панаира. Изглежда страхотно, беше вълнуващо преживяване - самият избор е една емоция. Пожелавам ви го. Весели празници!
Книгата е много добра! Добър стил, увлекателно държи контрол на мислите, прилична корица, която отгваря на съдържанието.
На мен ми липсват качествени коментари - да разбера наистина какво е мнението на хората за дадена книга. Не може всичко да става от уста на уста. Нали това е целта на тези места. Затова не са излишни коментари, иначе ората се заблуждават от скъпи реклами и раздути истории за някои много уж "вървежни" книги. Мога да кажа, че за мен тази книга бе неочакван подарък. Имаше моменти, на които плаках, на които се ядосах, но през повечето време се чувствах щастлива, че чоге да обичам.
Коментарите тук са излишни, но като виждам какви измислени "книги" се намират в тази графа повече от десет ръце!
страхотна книга
Много ми харесва корицата. Силно, ефектно излъчване. Поздравления!
Прави ми впечатление, че хората в България не различават осиняваване и приемна грижа. И е ужасно, че омаловажават едното за сметка на другото. Не е възможно всички деца да бъдат осиновени; ролята на приемните семейства като социална услуга е изключително важна. Трябва да се говори, да се чете повече, да се информират хората. За книгата мога да кажа само, че системата в Щатите и у нас е много различна, но е чудесно, че темата има възможност да стигне до повече хора - да разберем колко е важно да даряваме любов!
За мен е важна темата за отношението ни към децата - независимо чии са тези деца. Понякога си мисля, че е трудно да понесеш цялата болка на света, че е невъзможно да се погрижиш за всички страдащи. Но ето тази книга е едно такова начало - може да се направи нещо по различни начини. Можеш да дадеш своя принос с хубав роман, в който са казани много истини.
видях книгата в книжарницата и малко може би ме подведе корицата, като си помислих поредния блудкав роман........
но сега като чета коментарите , сериозно се замислям да я прочета
Хубава.Четох я с удоволствие
Повече такива книги.Възхитително четиво!
Двете сме с приятелка в книжарница. Тя взе книгата, прочете отзад и каза - Уф, сираци, приемни домове, не ми се чете нещо тъжно. Стана ми доста тъпо, защото сякаш отвсякъде искаме само затъпяващи розови истории. За щастие една продавачка ни обясни доста подробно за какво става дума и трябва да ви кажа ,че изобщо не съжалявам за избора ,който направих. Книгата е позитивна, много искрена и същевременно има върху какво да се замислиш. Не е мрачна, но не е и напудрен лъскав роман. Аз лично ибрах онази с посланието за вярата и всеотдайността. Поздрави от мен!
Направи го, Пепина! Книгата е много вдъхновяваща. Рядкост е някой автор да пише толкова искрено, толкова лесно да откриваш своите страхове и болка, и любов в чужди думи. Чудесен роман.
Бих искала да си купя книгата, как трябва да поискам определена корица? Наистина идеята е страхотна, поздравления! Знам на кой човек какво точно да подаря! Та, има ли опция при поръчването в интернет да си поръчам конкретната корица?
Книгата е много хубава,заслужава си да се прочете.Има над какво да се замисли човек.
Как избираш коя корица? Идеята страшно ми харесва - но май ще отида на място в книжарница, искам да ги видя как изглеждат по-отблизо. Много оригинално звучи, по-уникално - едно цвете за майка, друго е подходящо за любимата. Определено ме заинтригува. Забелязала съм, че описанията на това издателство са доста подробни, така че ми се струва, че книгата наистина ще ми хареса. Ще пиша после!
Стана ми доста странно защо този роман е с 4 корици и се зачетох - купих го и за уикенда го изгълтах - СТРАХОТНО! И без корица да беше - си заслужава да се прочете. Толкова истински мъдър, трогателен, не бяпх чела отдавна - не е само за майчината любов, не е само за изоставените деца, а за всяка от нас - плачеш и после се усмихваш и продължаваш с надежда за промяна към добро и хубаво. Авторката е страхотна жена и човек!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Взех си корица с жълт нарцис. Защото искам ново начало в живота си.
„Езикът на цветята” е роман послание.
И посланието е не само на една от четирите прекрасни корици.
Мисля, че във всички книги на света има само няколко теми, които се представят в различна форма, но като съдържание са едни и същи.
Тук открих някои от най-близките до сърцето ми – заслужаваме ли да обичаме и да бъдем обичани, независимо какво сме направили и кого сме наранили; как едно дете може да промени напълно живота ти; как да съхраниш надеждата си, че колкото и да те боли, ако си поемеш дълбоко дъх, отвориш очи и направиш крачка напред с вяра, ще стъпиш на твърда земя и няма да пропаднеш в пропастта.
Ваня Робова, приятел на Хеликон
Красива книга! Цветята могат да бъдат чудесен символ за любовта и за най-важните неща в живота ни.
Чрез историята на едно момиче, излизащо от системата на социалната грижа в Америка, което открива, че умее да разбира „езика” на цветята и да ги съчетава по уникален начин, можеш да откриеш отново красотата не само на цветята, но и на любовта, на надеждата...
Романът е много хармоничен, много позитивен, с интересни детайли. Героите са плътно изградени, с толкова отличителен и оригинален характер, че веднага ги обикваш или намразваш. Със сигурност не можеш да останеш безразличен!
Павлина Николова, приятел на Хеликон
Ванеса Дифенбо използва собствения си опит в системата на приемните семейства за написването на дебютната си книга „Езикът на цветята”, но успява да отиде отвъд конкретния социален проблем и да създаде един прекрасен роман за любовта.
Ванеса споделя, че голямото й желание е било да опише по-реалистично емоционалното пътуване на дете, което е било наранявано непрекъснато и сега, вече млада жена, се учи да живее и да вярва отново на хората.
Основна тема в романа е възможно ли е някой да се промени с възрастта, или сме трайно и окончателно моделирани от детството си. Ванеса обяснява, че се вълнува от същността на разстройството на привързаността – психологично състояние, повлияващо деца, които не могат да се привързват към друг човек заради липсата на грижи, пренебрегването и тормоза, на които са били подложени в ранна възраст.
Самата Дифенбо е била свидетелка на това от първо лице – като приемен родител. Споменава за конкретно младо момиче, за което са се грижили: „Ние наистина я обичахме, но в един момент просто осъзнахме, че тя не ни обича – не че не искаше, а просто не можеше. Много мислих за това. Всяко решение, което съм вземала в живота си, е било свързано с любовта – или съм я търсила, или съм се опитвала да я задържа, или съм била повлияна от нея. Какво ли щеше да бъде да живееш, без любовта да бъде твоята пътеводна звезда?”
Дифенбо както героинята си проявява интерес към цветята. „Винаги съм се интересувала от символиката на цветята. Първата сцена, която написах, бе как Виктория отива на цветната борса и там има млад мъж, който я гледа странно. Тя не казва нищо, защото не обича да говори, не обича да бъде наблюдавана, не обича да я докосват, но седмица по-късно се появява на борсата с рододендрон, който означава „внимавай”. Виктория намира утешение в този език, защото никой не го разбира и така тя не може да бъде наранена от евентуалната реакция на хората”.
Пътуването на Виктория към щастието е изключително трудно. За всяка положителна стъпка, която прави, отстъпва две крачки назад - поведение, което е била принудена да следва в детството си, за да оцелее. „Но в края, казва Дифенбо, все пак изплува идеята, че човек може да се промени и да превъзмогне най-тежките травми от детството си.”
Дифенбо започва да пише сериозно у дома си след раждането на собствените й две деца. Първият вариант на „Езикът на цветята” е завършен за шест месеца, най-вече „по време на кратките дремки на децата, за около час и половина на ден”, но след това претърпява доста сериозни промени, за да се превърне в романа, който обиколи целия свят. Дифенбо е изненадана от успеха, но както споделя: „Историята за опита да се научиш да обичаш и да се доверяваш отново на хората, явно е по-универсална, отколкото мислех.”
Ванеса споделя, че голямото й желание е било да опише по-реалистично емоционалното пътуване на дете, което е било наранявано непрекъснато и сега, вече млада жена, се учи да живее и да вярва отново на хората.
Основна тема в романа е възможно ли е някой да се промени с възрастта, или сме трайно и окончателно моделирани от детството си. Ванеса обяснява, че се вълнува от същността на разстройството на привързаността – психологично състояние, повлияващо деца, които не могат да се привързват към друг човек заради липсата на грижи, пренебрегването и тормоза, на които са били подложени в ранна възраст.
Самата Дифенбо е била свидетелка на това от първо лице – като приемен родител. Споменава за конкретно младо момиче, за което са се грижили: „Ние наистина я обичахме, но в един момент просто осъзнахме, че тя не ни обича – не че не искаше, а просто не можеше. Много мислих за това. Всяко решение, което съм вземала в живота си, е било свързано с любовта – или съм я търсила, или съм се опитвала да я задържа, или съм била повлияна от нея. Какво ли щеше да бъде да живееш, без любовта да бъде твоята пътеводна звезда?”
Дифенбо както героинята си проявява интерес към цветята. „Винаги съм се интересувала от символиката на цветята. Първата сцена, която написах, бе как Виктория отива на цветната борса и там има млад мъж, който я гледа странно. Тя не казва нищо, защото не обича да говори, не обича да бъде наблюдавана, не обича да я докосват, но седмица по-късно се появява на борсата с рододендрон, който означава „внимавай”. Виктория намира утешение в този език, защото никой не го разбира и така тя не може да бъде наранена от евентуалната реакция на хората”.
Пътуването на Виктория към щастието е изключително трудно. За всяка положителна стъпка, която прави, отстъпва две крачки назад - поведение, което е била принудена да следва в детството си, за да оцелее. „Но в края, казва Дифенбо, все пак изплува идеята, че човек може да се промени и да превъзмогне най-тежките травми от детството си.”
Дифенбо започва да пише сериозно у дома си след раждането на собствените й две деца. Първият вариант на „Езикът на цветята” е завършен за шест месеца, най-вече „по време на кратките дремки на децата, за около час и половина на ден”, но след това претърпява доста сериозни промени, за да се превърне в романа, който обиколи целия свят. Дифенбо е изненадана от успеха, но както споделя: „Историята за опита да се научиш да обичаш и да се доверяваш отново на хората, явно е по-универсална, отколкото мислех.”
