Кафене "Бразилия"

Автор: Таня Дюкерс

Коментари: 0

Издател Ерго
Брой страници 224
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 260 грама
Размери 13x20
ISBN 9789548689243
Баркод 9789548689243
Категории Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

„Седнала е на стария бюфет, неподвижно. Понякога, когато се облягам назад, чувам лекия шум от фланелката й, обърсваща синьо-белите ръбове на чиниите. Иначе е тихо. Толкова, че се чува туптенето в слепоочията ми, в крайниците, в ямките на коленете. От време на време прошумоляване в тревата, потропване на керемиди, кола в далечината. Когато Юлия сменя позата и слага крак върху крак, сребристите й сандали проблясват, проблясване, което ме кара да потрепвам. Вероятно забелязва това, кръстосва крака, отново и отново. Трепването на пъстървите в потока, които наблюдавахме преди малко, проблясването на водата, на камъните под неспокойните й сандали. На левия й крак (пиша с лявата ръка - ако не знам дали да завия наляво или надясно, свивам винаги наляво, казва тя) виси верижка в турскосиньо, като панделка на подарък, но метална.
- В тревата ли ще полегнем или ще изследваме кулата, Лес?
Казвам се Лестър, Лестър Шварц, но тя ме нарича просто Лес. Лес Уайт. Не знаех, че шварц на немски означава някакъв цвят.
Юлия се навежда напред, бинокълът се полюшва на лявото й рамо.
- Ако стълбите не са много прогнили?
На един от странните ни излети се скарахме, толкова яростно, колкото рядко съм се карал с някого, особено когато едва го познавам. Сега си спомням първата ни разходка: Юлия искаше да посети някакви руини до Чарлстън, пуста фабрика, за да си направи легло от мъх и там да изяде парче от любимата си торта. Моята задача беше да й помогна по пътя дотам, тъй като тя има феноменално лошо чувство за ориентация, освен това трябваше да я фотографирам върху леглото от мъх, както поглъща тортата.
- Колекционирам красиви места и ги увенчавам със себе си - прошепна тя на връщане в ухото ми. Не й казах за представите, които имах, как заедно бихме могли да ги увенчаем. Тя постави леко загорялата си ръка върху крака ми, бях с къси панталони заради жегата, и каза:
- Следващия път ще донеса и за теб парче сладкиш!”

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Таня Дюкерс (р. 1968, Западен Берлин) следва германистика, американистика и изкуствознание в Берлинския свободен университет и в университета в Амстердам. Пише текстове за „Дойче веле”, работи като лектор-асистент в различни издателства. Във връзка с преподавателската й дейност и професията на свободен писател е живяла из цял свят: Лос Анджелис, Бристол, Барселона, Париж, Прага, Кракау, Букурещ, Сибиу, Готланд, Брюксел, Залцбург, Кипър. Дебютният й роман „Зона за игра” излиза през 1999 г., следват „Небесни тела” (2003), „Най-дългият ден на годината” (2006) и „Стаята на Хаузер” (2010). Издава стихосбирки, есета, репортажи. Сборникът с разкази „Кафене Бразилия” е публикуван през 2001 г.