Много хубава книга
Виенски апартамент
Автор: Радостина А. Ангелова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 272 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 324 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9789544918163 |
| Баркод | 9789544918163 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Радостина А. Ангелова е родена в София през 1969 г. "Виенски апартамент" е първият роман на авторката, в който със завладяваща откритост се разисква вечната тема за любовта, дома и пътя към тях.
Поредната бозица от български автор
Коментарът е изтрит от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
извинете грешката ми от предходния коментар...става въпрос за "Читателска група" от коментар № 6
много женска книга, докосваща тънките струни на душевността...може би затова, прикритите под "Читателска група" в коментар № 7, не са разбрали посланието...с колективен "стомах" не се мели...
Прочетох книгата преди месец - беше си я купила моя приятелка, с която (по икономически причини) си разменяме книги ... и вече си я поръчах, защото смятам, че си заслужава да я имам в личната си библиотека. А на сравняващите с класиците - (пре)издаването им е много по-евтино от издаването на първа книга, още повече когато авторите сами се "спосорират". Но по българска традиция ние бързаме да се изкажем, без да сме компетентни в цялост по темата... А книгите - или ти допадат, или - не. Дали авторът е класик - само времето ще покаже... Пък и не всеки може да "преглъте" Шекспир примерно...
Книгата за мен е разкошна и си струва цената.
Стилът и езикът на Р. Ангелова са на ниво (ако кажа световно - няма да сбъркам).
Прочетох всички предишни коментари и съм "възхитена" от спортните постижения на нашего брата - плюещият българин... Аз пък се питам, драги плюещи, как няма ни едно висше училище с тази дисциплина - щеше да има много отличници:))))
Както се казва: "който може - пише, който не може - критикува"
Книгата е много добра. С фин, елегантен стил и сполучливо оформена корица. Харесва ми много!
Вие освен да плюете нещо конкретно за книгата няма ли да кажете, плюенето се е превърнал в национален спорт за българина, сигурен съм, че нито един от вас не е чел книгата и само си чешете езиците, ами чешете си ги на друга място, това е предвидено за коментари по книгата, а аз не прочетох нито един до тук по същество.
Съберат ли се толкова отрицателни мнения на едно място - вече мирише на халва с боза. Това най го обичам - ще взема да се прежаля да не ям три дни, та да прочета поредната "руса мутреса".
Здраво, хейтъри!
След като прочетох тези невероятни положителниа рецензии за тази книжка, която се оказва девет пъти по-интересна от книгите на Стефан Цанев Чапек, на Джон ,а и на Стаен Бек и другите такива автори,да не ги изброявам всичките, интереса ми да си я набавя нарасна в мен неимоверно.А и като инвестиция,считам,че при евентуалното обявяване на тази авторка за световен класик,или ако примерно,което е и доста вероятно, грабне Нобеловата награда за литература за 2012,притежаването на тази книжка би било удар в десятката. Тя само за една нощ би могла за нула време да се превърне в библиографска рядкост и в стотици пъти да надвиши номиналната си цена .Бих си къпил поне 10 бройки,ако имах съответните средства.
Но поради доста изтънялия си джоб,питам, дали мога ли да си я набавя чрез забавено изплащане,на вноски ,да кажеме чрез 24 месечни вноски.Разбира се със съответните лихви,по тарифите на банковата система?
Интересно ми е по какви естетически критерий се определят цените на книгите днес?
Нека да вземеме за пример тази книжка от 272 страници,с цена 15 лева.
Питам се след като цената и е два- три пъти по-голяма от цената на книги от автори ,като Кафка,Пруст,Джером К.Джером,Стефан Цанев, Замятин, К.Чапек, Хърберт Уелс,Анри
Троя, Джон Стайнбек, и много други доказани автори,книгите на които при това са с два -три пъти повече страници,дали художествените качества на тази книжка съответно превишава съответно в толкова пъти и споменатите по-горе автори? Според мойте скромни преценки, след като е три пъти по-скъпа,а е три пъти по-къса,би трябвало да е девет пъти по ценна ,като творба.
А дали е така,оставяме на читателите да преценят.
Достатъчно е само да погледнете гърба на корицата,за да видите и снимка и кратки данни за авторката.Всякакви съмнения за мутренско ежедневие ще отпаднат!!!!
А книгата/прочетох я,вярвайте ми/ си струва!!
Нека да направим едно просто ,елементарно,като книгата , уравнение с едно неизвестно .Или ако си представим
цената на книгата=Ц, по броя на страниците= Б,разделени на естетическото и качество =К., отговора на уравнението е равен на пълна НУЛА. Или : Ц х Б : К = 0
Моята интуиция ми подсказва,че авторката е някоя мутреса,решила да се изяви в сверата на Пегас.или дъщеря на скромен,но честен олигарх. Ползваща се от щедроста на
своя "интелектуален" спонсор,да я засили по хлъзгавата плоскост на
КИЧА.
В повечето творби на така наречените млади автори, издавани от Жанет-45 задължително доминира глупостта, несполучливо прикрита от претенциозен псевдо модернизъм.
Жанет 45 е издателство, което все още си подбира авторите и не се пуска по бързата писта.
В чудното пътешествие към себе си, човек трябва да внимава къде върви. Иначе, като нищо може да мине под дъгата...
Книгата е чудесна , напомни ми за уникалната "Петдесет нюанса сиво" , която ме накара да преоткрия себе си .
Поредната бозица от български автор
Художникът на корицата Румен Жеков рисува досущ като Климт .
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Виенски апартамент“ на Радостина А. Ангелова е задължителна за четене книга за всички жени, които са влюбени в поезията, вярват в чудеса и живеят заради обичането.
Може да се препоръча и на рядка порода мъже – чувствителни и вечно жадни да опознават и обикват съкровената женска същност.
Това е книга за вечното търсене и лутане. За плахите стъпки, грешните избори, за случайните срещи, за намирането, за завръщането. Всичко това е нежно посипано с магичния прашец на поетичните думи.
Виенският апартамент е заместител на истинския дом, който всеки човек напуска, забравя и след това търси през живота си, разбирайки накрая, ако е достатъчно умен, че истинският дом е в самия него, че той не е място, а състояние на човешката душа в период на обичане.
Макар повествованието да се движи основно около главната героиня Бианка, книгата е населена с още главни действащи лица, някои от тях споменати само веднъж. Всички те се оказват нишки в една пъстра плетка от срещи и съдби, която доказва колко жизненоважна е взаимосвързаността между хората: между мъжа и жената, между приятелите, между враговете, между непознати, между родителите и децата...
И точно тази взаимосвързаност изгражда истинския човешки дом в самата средина на сърцето – има тухли от болка и от щастие, от сълзи и смях, от самота и споделеност, от горчилка и сладък нектар, от омраза и любов. Дом, изграден от неразрушимия материал на човешките души.
Приятно четене!
„Затова мнозина в объркания свят колекционират ключове. Ако не друго, се надяват, че сред стотиците секретни пазители в кутиите ще намерят онзи, с който да отключат желаното сърце.
Онова.
Но мъката ври в небесен казан и кипи в осемте посоки поравно. Глупавият я попива и почернява и отвън, и отвътре. После ходи сред човеците да им разправя мъката си и вижда само нея, сее само нея, и после се чуди защо и на своята и на чуждата трапеза яде само ядове. Умният обаче знае да прегърне мъката си, да я стопли, да и сложи да хапне и да и позволи да се разкаже. Ще мине ден, или три години , все едно, ала мъката ще заспи. И болката на умния ще спре.А пред това време, докато чака и приказва с мъката, умният вижда и слънчевото зайче в чашата с ракия и сините пера на кукувицата по сухото дърво и тялото на жената, минала покрай самотния му прозорец.“ – Из „Виенски апартамент“ – Радостина А. Ангелова
Любина Йорданова, Хеликон Русе
