Пражкото гробище/ мека корица

Автор: Умберто Еко

Коментари: 1

Издател Бард
Преводач Стефан Тафров
Брой страници 496
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 622 грама
Размери 21x14
ISBN 9789545841613
Баркод 9789545841613
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 7 дни

Цена: 24.90 лв.

Малко повече от година след излизането на "Пражкото гробище" в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард”, а преводът е на Стефан Тафров.

"Пражкото гробище" е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски - и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Главният герой е нотариусът Симоне Симонини, който фабрикува фалшиви досиета през ХІХ век. Той произвежда, купува и продава компромати на тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е убеден антисемит, който е разбрал, че на мнозина им е изгодно да обявят за враг някой евреин и да му припишат всевъзможни грехове.
По думите на издателите и на самия Еко, книгата свързва много исторически събития, като аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения.

Авторът твърди, че всички герои от "Пражкото гробище" са реални с изключение на главния герой, който е събирателен образ.
"Постарах се да направя от него най-циничната и неприятна фигура в цялата световна литература", признава Еко.

Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, и по-точно, изготвянето на "Протоколите на Сионските мъдреци" - сборник от текстове, с помощта на който неговите създатели искали да докажат съществуването на световен жидомасонски заговор.
Тезата, която отстоява Умберто Еко? Светът, казва той, се нуждае от врагове. И тези врагове са винаги различните, другите, без значение дали са катарите или албигойците, премазани от историята, или пък евреите, съумели все пак да оцелеят навсякъде. И днес те са се превърнали в напълно „различните”.

Фигуриращото в заглавието на романа гробище - е старото еврейско гробище в центъра на Прага, където е погребан Юда Льов Бен Бецалел, главен рaвин на града през XVI-XVII век, създател на легендарния Голем - същество направено от нежива материя и одухотворено от човека.

По думите на Еко, неговата нова книга прилича на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век.
„XIX век се оказа богат на събития, в една или друга степен чудовищни и загадъчни. Все още не е разрешена загадката със смъртта на италианския писател и журналист Иполито Нево, фалшифицирането на „Протоколите на Сионските мъдреци", вдъхновили Хитлер за унищожаване на евреите, аферата Драйфус, и безкрайни интриги, в които се вплитат тайните служби на различни държави, масонските секти, йезуитските заговори, както и други събития, които изглеждат достойни за роман с продължение, когато за тях няма автентични документи", смята писателят.
Според Еко идеалният читател на "Пражкото гробище" ще бъде този, който "знае или се досеща, че става дума за реални събития, чувства как докато чете по челото му избива пот, започва обезпокоено да се оглежда и да подозира, че нещо подобно може да се случи и днес, дори точно в този момент".

Още с излизането си "Пражкото гробище" предизвика истински скандал. Еко, който твърди, че е искал да покаже перверзния механизъм на „Протоколите на Сионските мъдреци”, е обвинен в двойствено отношение, нещо повече, дори в съучастие със същия този антисемитизъм.
Ето мнението на равина де Сени: “Мисля, че посланието на Еко е двойствено. А това се дължи на факта, че книгата не е научно изследване, което анализира и обяснява явленията. „Пражкото гробище” е роман. И, в крайна сметка, той убеждава. Убеждава, че евреите искат да дезорганизират обществото и да управляват света. Просто защото читателят не съумява да направи разлика между истинното и неистинното в повествованието на Еко.”
След което равинът е още по-категоричен: “В книгата на Еко трите субекта, обвинени в заговор, са евреите, масоните и йезуитите. Йезуитите са първите жертви на Симонини: от повествованието става ясно, че това са хора, които не са никак препоръчителни. Същото, но в по-умерен тон, се казва за масоните: през XIX век те участват в игрите за власт. И ако би могло да има частица истина в казаното за йезуитите и масоните, проблемът е за евреите: дали те са единствената невинна жертва или пък има нещо вярно в обвиненията в заговор? Ето къде играта, подета от Умберто Еко, става опасна.”

от Ваня Хинкова / дата: 06 ное 2016

"Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля… Обаче можеш да мразиш някого цял живот."

Умберто Еко, "Пражкото гробище"

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

"Пражкото гробище" е шестият роман на Умберто Еко. Като един от най-изтъкнатите съвременни семиотици, от него не можем да очакваме еднопластово произведение. И тук ще намерим много символи, както и интелектуален лабиринт от истини, полуистини, фалшификации и доноси. Романът ни завръща в смутните събития от ХІХ век., книгата препраща към много исторически събития, като аферата Драйфус, Парижката комуна, войни, революции, заговори, интриги и покушения.


Темата за юдеите и антисемитите е ключова за романа, а пражкото гробище е мястото, където е погребан създателят на митичния Голем, равинът Бен Бецалел.


Главният герой тук е изцяло отрицателен образ. Това е нотариусът Симоне Симонини, който фабрикува фалшиви досиета и се занимава основно с разпространяване на компромати за тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е убеден антисемит, който е разбрал, че за да разкриеш секретна информация пред тайна служба, трябва да си послужиш с доказани или вече известни факти. Той има ясни концепции как да предлага потресаващи сценарии, които обаче са в тон с обществените предразсъдъци. Италианец, който не цени много собствения си народ, затова обича да се представя за французин (нищо че и тях не обича), а истински мрази германците, евреите и особено много – жените. Симонини е един събирателен образ, натоварен с много съществуващи клишета - сборник от традиционни предразсъдъци.


Този роман е една голяма сатира за възгледа за света, че всичко е заговор. Ироничния и сатиричен, на места дори брутален, тон на книгата подсказва подигравка с наложеното мислене в клишета, с предразсъдъците, с тенденциите за всеобщо опростяване на нещата, както и с цялото отношение към евреите.  

Виолина Драгнева, клиент на Хеликон Шумен

След „Името на розата“, това е следващият роман на Умберто Еко, който прочетох на един дъх , независимо от обвиненията в скучност и мудност на повествованието от страна на други критици.


Мисля, че авторът много се е забавлявал, разработвайки една прокраднала се и в други негови романи, любима  за него тема: „Протоколите на Сионските мъдреци“.


Същото изпитах и аз!

Цанка Ангелова. Хеликон Бургас

Умберто Еко е роден в Александрия през 1932 г. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.

Информация за Умберто Еко може да намерите още в:

www.dsc.unibo.it/dipartimento/people/eco/

www.levity.com/corduroy/eco.htm

www.pratt.edu/~arch543p/help/Eco.htm

www.kirjasto.sci.fi/ueco.htm

www.geocities.com/Paris/LeftBank/2800/eco.html

www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/5999/index2.html

www.toolshed.artschool.utas.edu.au/moci/encyc/entries/eco.html

www.italialibri.net/autori/ecou.html