Настоящото изследване е посветено на един от най-ценните и интересни среднобългарски книжовни паметници, който в науката се причислява към най-старите, известни хомилиари и запазени до наши дни. Големият интерес на медиевистиката е причина той да стане предмет на пълно и детайлно изследване, за да се уточни неговото датиране и локализиране.
За целта е направен подробен кодикологически и палеографски анализ на ръкописа, като са анализирани основните датиращи параметри, които взаимно се допълват и потвърждават извода, че паметникът е изготвен в началото или в първото десетилетие на XIV век.
Изследването съдържа приложение, което илюстрира подвързията, типовете разлиновка, отделните почерци и орнамент.
Изданието на паметника е предназначено както за специалисти - бъгаристи и слависти, така и за по-широкия кръг медиевисти.