Нека тези, които искат да прочет Улбек го направят без да четат представените анотации. Нещата, които всеки един от читателите ще открие в роман, зависят от житейския опит и подготовка. Приятно четене!
Издател | Факел Експрес |
Преводач | Красимир Петров |
Брой страници | 376 |
Година на издаване | 2012 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 320 грама |
Размери | 21x13 |
ISBN | 9786197279313 |
Баркод | 9786197279313 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Върху основата на контраста между отсъствието на каквато и да било емоция и миражите, породени от славата, Мишел Уелбек /истинският/ предлага една история ,която се отличава със сила, хумор и несъмнена изобретателност. Уелбек плавно и с изключителна вещина гради своя роман, който е може би най-завършеният по форма, със сигурност - най-ироничният, и без съмнение - най-задълбоченият.
Романът "Карта и територия" е обобщение и равносметка на съвременния свят, автопортрет и стъписващ философски лабиринт. Писателят прониква в съвременните артистични среди. Очакването е да избухне бомба, а в действителност избликва фойерверк от хумор, сарказъм и меланхолия.
Нека тези, които искат да прочет Улбек го направят без да четат представените анотации. Нещата, които всеки един от читателите ще открие в роман, зависят от житейския опит и подготовка. Приятно четене!
Животът е твърде надценено явление. Това би видял един прибързан читател в “Карта и територия”. Истината е , че “Карта и територия” е светъл, оптимистичен роман, в който тържеството на Мишел Уелбек е окончателно.
Виждаме един Уелбек, който наред с парливата ирония на сатирика, моноспекталите на интелектуалния гений и перфидния сарказъм на визионера-стоик, неприкрито борави с истинска (заради своята уязвимост) ценностна скала; крехка за закърнялата постиндустриална култура, която перото му обработва с тежки удари и едновременно с това възвисяваща човешкото постоянство (упорство) в мимолетното, преходното и най-вече дръзкото намерение да се намери шибания ключ към вселената. Дълбоките пространствени анализи от “Възможност за остров” и “Елементарните частици” отново се разгръщат на голям колкото сюжета формат. Главен герой в него е Жед Мартен, художник. Жед е повод и причина Уелбек да разкрие макрообразът, отразяващ се в рамкираното от живота платно на личната мотивация. Обект на интерес за него са проявленията и генеалогията на човешката дейност канализирана в занаяти, базисното тесто на индивида; професията и прилежащите й професионални умения, като единственото огледало, на което Западняка вярва и в което се оглежда.
Жед дедуктивният аналитик, портретува представители на различни браншове- едни отмиращи, други, като проституцията затвърдяващи позициите си. Независимо в кой период се намира, безстрастно, систематично и енциклопедично творчеството му сканира/архивира веществената предметност на битието. Като хербарий. Така поставено, контрапункт на творчеството му може да бъде само смъртта – антагонист на Художника е Убиеца – склонността към убийство е жестока, но все пак типично човешка черта, казва героиня от романа. Жертва на убийство в “Карта и територия” е комичната интерпретация на неговото повече медийно отколкото собствено Аз.
След кариера в Париж и последвала самоизолация в родното село, Жед приключва дните си подобно загубилия битката с функционализма баща-архитект – до последно изграждайки своите “лястовичи гнезда”. Форма и съдържание, обозначаемо и обозначаващо биват занулени, с пълен оборот на сюжетната спирала. Уелбек пипа като демиург, в смисъла който влага в това понятие Толстой, затова й въпреки скандалните си изявления, наградата Гонкур за 2008-ма, не е изненада, а закономерност.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
За мен, главното постижение в тази творба е не толкова общият заряд от ирония, скептицизъм и гротеска на криминален сюжет, колкото инсценирането на тези съдържания. Сякаш доста от социологическите и изкуствоведстките ефекти са неутрализирани. Трудно е да се прецени дали става въпрос за пародия, например на основанията в творческия път на един фотограф-художник, в частност, или на романа като жанр, в общ план. Всичко има своята логика, но е лишено от водещ акцент. Пасажи-извадки, например от сферата на гастрономията или на хотелиерството, са оставени в почти чист вид. Въпреки това, „Карта и територия" изпъква като по-комплексен и по-рафиниран текст сред написаните досега от Мишел Уелбек книги. Това усещане не може да бъде помрачено от липсата на ентусиазъм в погледа на писателя върху възможностите за удоволствие през различните години от човешкия живот. Според мен, ако някакъв патос е останал във вниманието на Уелбек, то е за езика, съпътстващ живота на главния герой, за обговарянето на преходността.
Чавдар Димитров, Хеликон София-Стамболийски