Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо

Автор: Валентина Радинска

Коментари: 0

Издател Enthusiast
Брой страници 320
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 311 грама
Размери 21x14
ISBN 9789542958383
Баркод 9789542958383
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Защо написах тази книга? За мен нямаше нищо по-естествено от желанието да бъда още малко, макар и под друга форма, с любимия човек, когото загубих… Писах я бавно, с продължителни прекъсвания, с много колебания – исках да покажа оня Крикор Азарян, когото малцина познават; да оставя завинаги върху хартията прекрасните мигове и любовта, която Бог ни даде, както и изпитанията, през които преминахме… Исках да разкажа и за преживяванията от последните ни няколко години с Коко – времето на битката му с коварния противник, когото все пак в последна сметка той победи, както и за изумителния и достоен начин, по който го направи. По пътя, който извървях, докато пишех, неколцина близки приятели ме подкрепяха, съветваха и насърчаваха. На тяхното неуморно съпричастие тази книга дължи много.

Благодаря им от сърце!

Валентина Радинска

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

На 14.12.2011 г.се навършиха две години от загубата на Крикор Азарян. При последното си интервю, преди това, той изповядва прозрението си, че да даваш, това е смисълът да живееш.


Две години по-късно съпругата му, голямата поетеса Валентина Радинска представя книгата си: “Ние с Коко – Крикор Азарян отблизо”, мислейки че, като напише книга за тяхното семейство, ще бъде още малко “макар и в друга форма” с любимия човек.


Разбрал, че е болен от рак, Азарян избира да живее и работи така, сякаш нищо не се е случило. До последния момент, той поставя драмите на Чехов, увит в одеала и преодолявайки големи физически и психически страдания. От една страна – болестта, от друга – след 30 г. в НАТФИЗ, го лишават от правото да преподава. Нищо, че студентите му се обръщат към него с това: “Професоре”.


Опериран през юни 2009 г., той подготвя и осъществява концерта в чест на папа Йоан Павел Втори и получава неговата висока оценка.


Две са слабостите му – театърът и цигарите. В театъра се раздава до краен предел, сякаш потвърждавайки мнението на майка си за него като за човек – рандик. Човек, който скромно, тихо и всеотдайно, без да шуми излишно, си върши добре работата. За него година и половина след кончината му, в интервю, Тодор Колев казва:


“Коко го махнаха от НАТФИЗ. Ако някой това нещо ми го беше казал по-рано, нямаше да повярвам. Това е отвратително! Това е срамота! Трябва да се изчервяват хората, които са го допуснали това даже с мълчанието си. Аз познавам до болка Коко и знам неговата методология. Могат да се побъркат тези, които ще го чуят, но няма втори такъв. И не зная кога ще се роди!”


Учениците му и до днес помнят “Десетте заповеди за Театъра” на Крикор Азарян.


Отдал се всецяло на Мелпомена, Азарян прави постановки в Москва с Армен Джигарханян по Бекет, изнася лекции върху Чехов в USA, пак във връзка с театъра пътува до Полша, Германия и другаде.


Високотолерантен към различията и другостта, той обича Орхан Памук и заради отношението му към геноцида на арменците.


За 75 г. му юбилей идва Армен Джигарханян и за годишнината и за да гледа “Чайка” на Чехов в Театъра на Армията.


На последното му представление - “Вишнева градина” цялата зала плаче от вълнение, а Крикор Азарян се покланя и леко помахва за сбогом. Това е краят.


Преживял страданието на бащата, загубил 19 годишния си син през 2007 г., той отива при него, там, където “е истинският живот!”


Така, накратко казано, В. Радинска рисува отблизо душевността на любимия си съпруг, разказва за малкото спокойни дни в къщи със Стьопката, вниква в същността на Азарян като служител на Мелпомена, засяга тъмни страни в живота на българския театър. Не скрива страданията и тихите кратки мигове на спокойствие в живота си с Крикор Азарян.


На 16 януари 2012 г. в София и на 26 януари в Пловдив, тя представи книгата си “Ние с Коко”. На представянето в София пълната Камерна зала на Народния театър аплодира излязлата книга за неповторимия “Коко”, а в необяснимото угасване на свещите зрителите виждат знак Свише, че Духът на Азарян е пак в ТЕАТЪРА!

Надежда Драгнева, приятел на Хеликон Русе в Шотландия