Получих книгата като подарък и два пъти съм благодарна за този подарък, защото става и за четене и препочитане и за обикаляне. Не е ли време и за втора част?
-25%
Пътеводител на дивите места
Автор: Оля Стоянова; Живко Джаков
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 172 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 378 грама |
| Размери | 19x17 |
| ISBN | 9789544917517 |
| Баркод | 9789544917517 |
| Категории | Туризъм и пътуване, Хоби и свободно време, Книги |
Подборът на авторите е личен, субективен, разбъркан или нарочно неподреден нито по географски признак, нито по райони, нито по азбучен ред. Всички места обаче са обходени от Оля Стоянова и Живко Джаков, за да създадат тази прекрасна книга за всички нас.
Тези места не са популярни, няма ги в официалните туристически справочници и на практика „не съществуват“.
Ние от години колекционираме диви места. Веднъж сме ги откривали чрез подушване (тази река няма начин да не крие нещо по-нагоре по течението), друг път сме разчитали на картата или късмета, трети път – на приятели, които ни разказват за незабравими спирки край пътя.
Част от тези места междувременно престанаха да са диви – днес всеки знае къде е Иракли, няма смисъл да разказваме за Самоводене, за Татул или за Перперикон. Дори Добърско стана толкова популярно, че беше включено в списъка на Стоте национални туристически обекта.
И не – идеята ни далеч не е да се изсипят тълпи от народ пред „Проходна“ на Карлуково или в Чекотинския манастир, в долината на каньона Шегава или в с. Гърло. Хората, способни да заживеят с очарованието на подобни места, обикновено не образуват тълпи.
Подборът ни – нужно ли е да уточняваме? – е личен, субективен, разбъркан или нарочно неподреден нито по географски признак, нито по райони, нито по азбучен ред. Всички места обаче са обходени – пътували сме на стоп (страшно ни върви!), качвали сме стопаджии (в тези неща трябва да има приемственост), спали сме на палатка къде ли не (понякога и без палатка, край пътя), живели сме на връх Мургаш три години (по-точно един от нас работеше там), носили сме децата на гръб (плюс проходилки, тежки раници, пълни с памперси и детски пюрета), лаптоп (преди сто години носехме на гръб даже и пишеща машина), фотоапарат, въже и задължително мръсни дрехи за пещерите.
Но и днес се взираме в картата, готови сме с още по-дълъг списък от места и, повярвайте, непременно ще ги обходим... Защото дивите места се колекционират цял живот. А самият живот създава подобни книги.
Ключови думи: Най-добрите книги за пътешествия, Световен ден на туризма, Пътуваме из България, Промо -25%, 26 август - Ден на туризма в България, Хубава си, Татковино, Есенни страници
Съгласен съм с мнението на Алекс. Книгата има и добри страни, но като цяло търпи доста критика. Да не говорим, че от описаните "диви" места не бях посещавал само едно ("кръговете" край село Байлово). Изложението е напълно хаотично, има ненужни подробности, но за сметка на това липсва точна и достоверна информация (факти) по много въпроси.
Горещо препоръчвам книгите на Николай Генов и Румяна Николова за България - в тях е постигнат чудесен баланс между обем и информативност.
Ст.
Приятели ми подариха тази книга миналата година и мога да каже, че вече сме обиколили поне петнайсет от местата. На авторите искам да подхвърля, че вече е време за втора част. Лично аз ще съм много щастлив.
Атанас
Любима книга. Останаха ми още две-три места от нея да обиколим. А до Иво - за да не дойдат хората по тези места, дай да изгорим картите, никой нищо да не пише по въпроса, никой нищо да не знае, тия места все едно ги няма... Не ни ли връщаш в едни по-тъмни времена. Това, което казваш е абсурдно. Смешен плач, както е казал преди мене поета.
Книгата е интересна от литературна гледна точка, но за съжаление доста тенденциозна и на
места неточна и като цяло не си струва цената от 20лв (по-добре си купете 100-те обекта на
България за 1лв!). За половината обекти липсват снимки, а за част от тях изобщо не става
ясно къде се намират. Какво диво (и въобще интересно?) може да има в село Господинци, което
се намира на пътя Е79? Какво е дивото на Рибново, Априлци, Кресна, връх Ком? И защо от друга
страна Ковачевица е "прехвалена"? Каква карта са ползвали авторите, че повечето селища все
ги няма на нея, а по пътя до с. Пирин "на места асфалтът просто липсва и така е в
продължение на повече от 30км." Защо търсят село Тъмръш около Триград, когато то се намира
към Перущица? На авторите бих препоръчал да си купят карта на България от след
Освобождението, а на читателите да си намерят книгата "Непознатата България" на Капитал Лайт
(за съжаление изчерпана), която е доста по-съдържателна и с чудесни снимки (м/у другото тази
книга има удивителна прилика в подбора на местата, а дори и в част от описанията с нея,
мисля че е ясно кой от кого е взаимствал, след като първата е излязла 2 години по-рано...)
а някой помисли ли, че след издаването на тая книга, вече няма да има "диви места"?
благодарение на нея, ще имаме честа, да намираме празни шишета от безаолкохолни и кутийки от бира на местата, които до сега са се водили за "диви".
"благодаря" на авторите, че опорочават природата!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази книга е за всички хора които бочат дивата природа. Трудно достъпните и малко познати места върху които цивилизацията не е поставила своя отпечатък. Места които не могат да предложат комфорт и лукс но предлагат една непотправена първичност. Читателят може да се запознае отблизо с тях и ако реши да ги посети.
Красен Пенев, Хеликон Шумен
Оля Стоянова и Живко Джаков пишат „Пътеводител на дивите места” в продължение на 15 години и в нея събират на едно място истории и фотографии от Черепиш, Деветаки, с.Пирин, Разбоище, Божи мост, Мургаш, Карлуковския пролом, каньона Шегава, Беглик и др.
Запознайте се отблизо с тези места, разпръснати в цялата страна, които няма да срещнете в стандартните туристически справочници.
Марина Маринова, Хеликон Шумен
Сред изобилието от туристически маршрути и посоки, ”Пътеводителят на дивите места в България” предлага на читателите алтернативата на един не толкова популярен вид пътувания – към непознатите или полузабравени природни и исторически обекти в България. Смесица от пътеводител и пътепис, книгата е събрала впечатленията на авторите от 15–годишните им пътешествия из някои от най-девствените и недостъпни кътчета в родината, където природата и миналото се срещат. За всички почитатели на пътуванията, историята и красотата “Пътеводителят на дивите места “ е полезно и интригуващо четиво.
Мария Левекова, Хеликон София - Славейков
