Веднъж в детството си Пиндар, когато бил на лов на Хеликон, легнал да спи, повален от умора. Докато спял, дошла пчела и започнала да вае восъчна пита в устата му. Други пък разказват, че видял в съня си, че устата му е пълна с мед и восък. Така се обърнал към поезията.
Често Пиндар е назоваван "най-големият лирически поет на Гърция" и олицетворяван със съвършеният портрет на поета: човек, отличен с голяма дарба, прославен приживе и помнен след смъртта му, почитан от хората и любим на боговете.
"Поемите на Пиндар са съзвездия", казва Базил Гилдерслийв в коментара си към Първа Питийска ода. В някакъв смисъл поезията на Пиндар достига до нас фрагментарно също както поезията на останалите гръцки лирици. В онези разпръснати, неочаквано откривани, мощни взривове на поезия, които успяват и достигат - през културната дистанция, през баласта на жанра, през винаги недостатъчните усилия на превода, Пиндар награждава търпението на своя читател.