XVI век. Португалският крал Жуау III решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски... един слон. Слонът Соломон. Така започва легендарното и абсурдно пътуване на дебелокожия бозайник от Лисабон до Виена – пътуване с много перипетии, с много срещи и изпитания и за слона, и за придружаващата го свита. Групата се сблъсква с политически машинации и религиозна алчност, посрещат я с учудване, със страх, с враждебност или с всенародно ликуване, а гротесковите ситуации, в които изпада, са описани с убийствената ирония, присъща на автора. „Пътуването на слона“ е повече приказка, отколкото роман, повече притча, отколкото историческа творба. А особеният правопис, който читателят познава от „Слепота“ – без пунктуация, означаваща диалозите, без главни буква на собствените имена – го доближава до устната традиция на миналите времена. В „Пътуването на слона“ „старият шегаджия“ Сарамаго за пореден път блестящо използва метода на метафоричното писане, за да се посмее над човешките слабости, над всичко онова, което отличава човека от слона.