Зазидани писъци

Автор: Христо Димитров

Коментари: 5

Издател Весела-Люцканова
Брой страници 160
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 182 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543110995
Баркод 9789543110995
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 10.00 лв.

... „Някои истории за зловещото... Да видим сега!“

Литературният Критик Добри Страхилов седна да пише рецензия в хотелската си стая.

Българският разказ има традиции в жанра на зловещото, на демоничното, дори само Светослав Минков и Николай Райнов стигат. За негов късмет авторът на тази книга, „Зазидани писъци“, изглежда ги е прочел, езикът му е ритмичен, има някаква фабула.

Добри Страхилов вдигна очи. Писалището беше в една ниша до прозореца. Навън бе непрогледен мрак и той виждаше единствено лунното кълбо на настолната лампа и собственото си строго лице – сега уютно замислено.

Това, което ми хареса в книгата, е, че създава едно почти познато безвремие от края на миналия век, в което можеш уютно да потънеш.

В този момент в стаята влезе камериерката, за да дооправи някои неща. Добри Страхилов не й се разсърди много, защото бе наел стаята без предизвестие.

На някои места разказът е задъхан от напрежение. Не... Не! Така би се изразила 16-годишната му племенница, която сигурно ще изгълта книгата.

Камериерката пак влезе. Ниската класа в обслужването днес!

Стилът на „Зазидани писъци“ е модният напоследък new horror, чиито автори искат да грабнат читателя, без да прибягват до дежурния вампир.

Пак камериерката!

Това, което ме подразни в книгата...

Добри Страхилов не можа да продължи. Колкото и равнодушен към външния свят да беше в такива моменти, усети, че нещо около него не е наред... Какво, какво...

Камериерката като че ли бе влязла в стаята три пъти, само два пъти я беше чул да излиза. Колко време бе изминало от последното й идване? Половин час!?

- Ехо - отрони се от сухото гърло на критика.

Никой не му отговори. Опита се да си припомни чертите на жената, но в ума му не изплуваха никакви човешки черти. Дали тя бе прочела мислите му от одеве и сега му разиграваше номера?

Усети се в капан.

От мястото си в нишата можеше да види половината от стаята и една трета от леглото си, както и полуотворената врата на банята. Не можеше да каже дали има нечие присъствие в тъмната половина.

Не знаеше дали то диша.

от до автора / дата: 13 ное 2011

да можеш го ! втората книга я остави да "втаса" още малко.

от торбалан / дата: 12 ное 2011

...не знам какъв хорор е това- като си пусна телевозора е къде по страшно... много думи знае и използва този автор- явно не слуша чалга. и защо му е трябвало да стига до дълбините на женската душа? май не пие бира докъто гледа БГ футболното първенство ...
за мен това си е една нормална книга за ненормалното време, в което живеем, което не можем да зачукаме в голям гардероб. или да изкъртим от нас като ненужна гипсова мазилка...

от Скептик / дата: 06 ное 2011

Публична тайна е, че от известно време насам Весела Люцканова изисква от българските си автори за поемат разходите по издаването, за да видят книгата си на бял свят. Не съм сигурен, че бих купил произведението на човек, който не е успял да намери издателство, платило за продукта му (вместо обратното). Може пък Христо и да е попадение, кой знае... Макар, че се съмнявам, след прочитането на подбрания откъс. Може пък просто откъсът да е зле подбран. Но много "ако"-та станаха...

от Тони / дата: 16 окт 2011

Ужасът е добър. Само не разбирам какво му е new -то :)

от Росица / дата: 21 сеп 2011

Звучи много добре, а името на книгата ми допада много, прекрасно словосъчетание.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Христо Димитров е новатор в диаболичния жанр на съвременната българска проза. Книгата му показва, че традицията, завещана от Светослав Минков, продължава, погледната с очите на XXI век.

Сборникът се състои от седем разказа, тематично обединени от потайностите на зловещото в човешките души.

Всеки разказ изразява своя тих ужас в неповторим писък пред погледа на наблюдателния читател.

Руслана Антонова, Хеликон Варна